Признавам

Признавам, мисля денонощно,
Открехвам плахо саркофага на миналите дни,
Претърсвам всичко, с трепет все се ровя –
Аароновия жезъл ми разкрий!

Признавам, болката не спира,
за първата любов изгубена в града,
в заетостите на голямата машина,
в заблудите на младостта.

Признавам, все се връщам към брезите,
с кори омекнали от нежността.
Полагам меч и щит в тревата,
примирен съм
и лягам във почивката на вечността.