ОТ ПОКРИВА

"....We conclude that even though the majority of identified SEE paternal lineages are consistent with the typical European Y chromosome gene pool, their distribution and estimated range expansions clarify the specific role of this region in structuring the European genetic landscape. Contemporary Slavic paternal gene pool is characterized by the predominance of R1a and I1b* (xM26) variants as well as the scarcity of E3b1 lineages as a result of the following prehistoric gene flows. First, we envision the post-LGM R1a expansion from eastern to western Europe and second the YD-Holocene I1b* (xM26) diffusion out of the Balkans in addition to subsequent R1a and I1b* (xM26) putative gene flows between eastern Europe and SEE. Lastly, we envision a weaker extent of E3b1 dispersal out of southern Europe and SEE toward eastern Europe rather than toward western (especially Mediterranean) Europe. Our results also stress that I1b* (xM26) wide geographic distribution and massive frequencies accompanied with high diversity in most of its range among major SEE populations testify impressively to their common paternal history, whereas observed genetic heterogeneity structured mostlyalong the northwestern-southeastern axis is a result of attested prehistoric and historical gene flows with different temporal and directional characteristics. Yet the main difference between the paternal genetic history of the Slavic-speaking populations lies in the presence, among eastern Slavs (Russians, Ukrainians, Belarussians), of haplogroup N chromosomes, virtually absent among any of the western or southern Slavic populations (Rosser et al. 2000; Semino et al. 2000; Bara et al. 2003; Tambets et al. 2004), unequivocally suggesting that the historic eastward expansion of Slavs in the middle of the first millennium A.D. resulted in a substantial admixture of them with the substratum populations, inhabiting East Europe, among whom this largely northern Eurasian haplogroup was and still is widely spread."

ХАРИЗМАТИЦИ: Колко харизматици са нужни за смяната на една изгоряла крушка? 

• Един, понеже ръцете им са вдигнати нагоре така или иначе. 

КАЛВИНИСТИ: Колко калвинисти са нужни за смяната на една изгоряла крушка?

• Нито един - Бог е предопределил кога ще дойде светлината. 

ПРАВОСЛАВНИ: Колко православни са нужни за смяната на една изгоряла крушка? 

• Нито един. Те ползват свещи. 

ЕВАНГЕЛСКИ: Колко евангелски вярващи са нужни за смяната на една изгоряла крушка?

• Нито един. Те просто прочитат инструкциите и се надяват, че изгорялата крушка ще се промени.

АТЕИСТИ: Колко атеисти са нужни за смяната на една изгоряла крушка?

• Един. Но те си остават в тъмнина така или иначе.

ПЕТДЕСЯТНИ: Колко петдесятни са нужни за смяната на една изгоряла крушка? 

• Десет! Един да завива, останалите девет да се молят срещу дух на тъмнина. 

ТЕЛЕВИЗИОННИ ЕВАНГЕЛИЗАТОРИ: Колко телевизионни евангелизатора са нужни за смяната на една изгоряла крушка?

• Един. Но това ще е възможно само ако изпратите дарението си в плик на адреса посочен на телевизионният екран. 

Появата на петицията съвпада с дебата за реформата в пенсионната система, но в по-широк план кампанията следва пътя за преосмисляне на близкото минало, по който минаха  други страни от бившия източен блок. Неотдавна полският парламент например даде зелена светлина за

намаляване на пенсиите на служителите от бившите комунистически репресивни служби

Както е известно, през последното десетилетие Полша поднови лустрацията срещу кадри на бившия комунистически апарат.

През 2004 г. германският Конституционен съд също намали размера на пенсиите на сътрудниците на ЩАЗИ до средното ниво с аргумента, че са несправедливо завишени. Магистратите оставиха възможността несъгласните с решението им  да водят дела и да доказват "заслугите" си....."

Математическа разбивка на количеството време прекарано от българският народ като свободен и поробен.

Ако се запознаете случайно с някой, който е на 50 години и е прекарал да речем 27 от тях в затвора, какво бихте си помислили за него? Дори ако успееше да ви убеди със силата на неоспорими доказателства, че присъдата е била незаслужена и заговор против него...че през цялото това време той е бил примерен затворник и никога не е преставал да вярва в невинноста си. Че след време неговата теза се била доказала и дори независим съд е отменил първоначалната присъда и сега този невинен човек може спокойно да планува живота си без над него да тегне дамоклиевият меч на обвинението. Бихте ли взели този човек на работа?

Бихте ли се доверили на някой, който е живял повече време като затворник, отколкото свободен, за това, че ще има способноста да мисли независимо и критично, че ще успее да вземе решения на работното място, които са неизбежни за която и да е сериозна работа - без да ви пита за всяко нещо? Ще инвестирате ли в обучението на някой, за който не сте сигурни, че като спечели първата си заплата, няма да я изпие с приятели, опиянен от новооткритата си свобода и немислещ за отговорностите на утрешния ден? Ще се доверите ли на някой, който не е свикнал да се справя с неизвестностите на живота на свобода и стреса, който е част от него?

Разбирате аналогията.

Един елементарен прочит на националната ни история показва, че сме прекарали повече време като зависими от някой други, под управлението на чужди сили и адаптирайки се към чужди режими, отколкото като свободна нация, която гради общество, което народа е решил да гради. Как мислите, какви ли са трайните поражения на ниво народопсихология, тогава, когато за последните 45 години болшинството от  хората са се усъвършенствали в това да се адаптират и нагаждат, а не да мислят и действат като свободолюбиви същества? 

От моя гледна точка пост-комунистическият период не може да се определи като период на свобода, понеже отсъствието на сталинизъм, не означава непременно присъствието на свобода. Така, че тези 20 години са вкарани в графа Свобода повече с цел "умерените" да нямат за какво да се заяждат, а не понеже мисля, че пост-комунистическият период е период на свобода, включително и до ден днешен.

Нека бъдем честни: точно коя част от националната ни история ни кара да се чувстваме като свободни граждани, чието благоденствие е в центъра на националната ни доктрина? Един прочит на историята ни като народ звучи повече като историята на борбата за власт между различни фамилии и родове, а не като историята на свободен народ, който е имал шанса да съгради общество основано на лични свободи и благоденствието на отделната личност.

Възниква въпросът: възможно ли е един народ, свикнал да се адаптира за стотици години, да дойде до състояние на мисълта, в което да предприеме действия типични за свободомислещите народи, които са поели отговорност за своето съществуване и развитие? Идеите на свободното общество, демокрацията и републиканизма някога ще станат ли интересни на хора, които харесват турски сериали и чалга? Понеже излиза, че от чисто математическа гледна точка, от гражданите, които имат право на глас, само една малка част пасват на профила на свободомислието.

Не е ли време да отхвърлим парадигмата според която това, което се случва с отделният човек в обществото има значимост само тогава, когато се впише в политическата схема на извличането на медиини дивиденти в полза на нечия кампания? Тогава, когато "социалната политика" на този или онзи е единствената форма на реверанс от страна на голямата и силна майка-държава към малките, слаби, зависими на нея субекти? Не трябваше ли да е обратното, а именно: държавата да я е страх от негово величество мислещия и гласуващ гражданин?

Или ще обречем и следващото поколение да гледа по телевизията ежедневно битките на политическия елит за власт, всичко на гърба на данъкоплатеца, който послушно си плаща социалните осигуровки, без да има каквото и да е чувство на сигурност не само за утрешния, а и за днешния ден.

Има нещо много сбъркано и дори бих казал тъжно в целия този сценарий. Нещо много бързо трябва да се промени, преди да сме измрели всички, които имаме някакви спомени за терористичният комунистически режим и произхождащите от него всички национални беди за последните двадесет години. Понеже преди да сме се осъзнали, следващото поколение комсомолци, потомци на Гоце и компания, наричащи се с модерни термини като "прогресивисти", "трета вълна" и тям подобни интелектуално звучащи словоблудства, ще започнат да пренаписват учебниците на нашите деца и внуци и ще представят БКП, сталинизма и всичко прозитичащо от тях като източника на всяко добро за България.

Или може би този ден е вече тук?