Бележки към проповедта от 02.12.2011 г. на конференцията Прелом 2011
Искам да започна с едно простичко, но според мен значимо изявление: Бог е избрал човеци, а не ангели, да говорят Божието Слово на тази земя. Колкото и плътски, незрели и отпаднали да сме от Божията слава, именно човекът е избрания съд на Бог за Неговото дело.
1) Човекът бе направен наследник на спасението, а не ангелите:
Евр. 2:7: „Ти си го направил само малко по-долен от ангелите, със слава и чест си го увенчал, и поставил си го над делата на ръцете Си; 8. Всичко си подчинил под нозете му. И като му е подчинил всичко, не е оставил нищо неподчинено нему, обаче сега не виждаме още да му е всичко подчинено.”
Коректният превод на ст. 7 би трябвало да бъде: "Ти си го направил малко по-долен от Елохим (Бог)."
Преводачите обаче, вързани от тяхното богословие, за години за превеждали този текст като "ангели", неможещи да възприемат твърдението на самите Писания, които заявяват, че човек е "само малко по-долен от Бог." Факт е, обаче - ангелите служат на нас, човеците, а не ние на тях.
Бог е подчинил всичко на нас в Христос, въпреки, че това не изглежда така за момента.
Мнозина християни се обезсърчават от това, че нещата, които Бог им е говорил и показал, не са се случили толкова бързо, колкото те са мислели. Има обаче процес, през който минаваме, преди да видим Божиите обещания да станат реалност на земята. Един ден всичко ще бъде реално подчинено на наследниците на спасението, дори да отнеме много повече време от това, което сме мислели, или ни се е искало.
Дотогава - нека не забравяме! Бог ни е направил само малко по-долни от Него. Той пое риска, той вярва в нас повече, от колкото ние можем да си представим. Помни - всеки, който се заяжда с теб, се заяжда с някой, който е само малко по-долен от Елохим, от Бог!
2) Ангелите не могат да проповядват спасението, нито да са лидери:
Деяния 1:10: „И като се взираха към небето, когато възлизаше, ето, двама човека в бели дрехи застанаха при тях, 11. които и рекоха: Галилеяни, защо стоите, та гледате към небето? Тоя Исус, Който се възнесе от вас на небето, така ще дойде, както Го видяхте да отива на небето.”
Явно ангелите бяха много по-уверени, както и много по-добре информирани от самите човеци, избрани от Бог да говорят словото. Но на тях не им е позволено! Бог е избрал човеци, а не ангели да говорят благовестието. Защо ли? Бог иска да знаем, че ангели не биха могли и не би трябвало да говорят Благовестието. Това би трябвало да ни помогне против приемането на демонични учения, донесени от "ангели", които всъщност са демони, преправящи се на служители на светлината.
2 Кор. 11:14 „…сам сатана се преправя на светъл ангел;”
Много католици например вярват в т. нар. "явления" (aparitions) на Св. Дева Мария. Буквално стотици такива явявания на уж някакво духовно същество, често придружени с проповеди и поучения, са записани и документирани. За съжаление, всичко това води библейски необразованите хора до място на вярва в Св. Дева Мария и нейните "явления", а не в Исус.
Друг подобен пример за учение дадено на хората чрез "ангел" е мормонизма. Учението на мормонизма е в разрив с класическите вярвания на християнството. Между тях има много добри хора, които се стремят да живеят благочестиво, но те са в заблуда относно Бог и Исус Христос. Счита се, че в страни като България огромен процент от мормоните са бивши посетители в евангелски църкви, които са се разочаровали от липсата на дисциплина и посвещение. Мормонизмът е легалистична религия и набляга на дисциплина и вършене на дела, с цел заслужаване на спасението. Това прави мнозина от мормоните да са в много случаи по-честни и по-посветени от мнозина християни, които са познали спасителната благодат на Бог, но толерират плътския начин на живот.
Ангелите също така биха били съвършените евангелизатори, но има един проблем - те нямат свидетелство! Те не могат да съчувстват на нас, падналите човеци. Те не познават живота в греха. Когато ние, човеците, споделяме добрата вест с други хора, също толкова борещи се с греха, ние можем да споделим какво Бог е направил за нас. Имаме представа какво означава да живееш в безнадеждност и грях.
Най-доброто, което могат ангелите да направят, е да те свържат с някой, който може да ти говори благовестието.
Деяния 10:1: „Имаше в Кесария един човек на име Корнилий, стотник от така наречения италийски полк. 2. Той беше благочестив и се боеше от Бога с целия си дом, раздаваше много милостиня на людете, и непрестанно се молеше на Бога. 3. Около деветия час през деня, той видя ясно във видение един ангел от Бога, който влезе при него и му рече: Корнилие! 4. А Той, като се взря в него, уплашен рече: Що е, Господи? И ангелът му каза: Твоите молитви и твоите милостини възлязоха пред Бога за спомен. 5. И сега изпрати човеци в Иопия да повикат едного Симона, чието презиме е Петър.”
3) Божият отговор – лидерство:
Ангелите вероятно също биха били много по-безгрешни лидери на църкви, но Бог е поверил управлението на църквата на хора, които той е упълномощил за целта.ю
Управлението на църквата е поверено на избрани от Бога презвитери:
1 Тим. 5:17: „Презвитерите, които управляват добре, нека се удостояват с двойна почит.”
Думата "управлявам" се среща на 8 места в Новия завет и навсякъде означава именно това: „да управлявам”, „да водя”.
Презвитерите се назначават от апостоли, не се избират с гласуване.
Тит 1:5 „Оставих те в Крит по тая причина - да туриш в ред недовършеното и да поставиш презвитери във всеки град, както аз ти поръчах;”
Сам Исус дава дарове на човеците под формата на лидери:
Еф. 4:7: „А на всеки от нас се даде благодат според мярката на това, което Христос ни е дал 8. Затова казва: - "Като възлезе на високо, плени плен И даде дарове на човеците". 9. (А това "възлезе" що друго значи, освен че бе и [по-напред] слязъл в местата по-долни от земята. 10. Тоя, Който е слязъл, е същият, Който и възлезе по-горе от всичките небеса, за да изпълни всичко). 11. И Той даде едни да бъдат апостоли, други пророци, други пък благовестители, а други - пастири и учители, 12. за делото на служението, за назиданието на Христовото тяло, с цел да се усъвършенстват светиите;
Сега нека видим и друго нещо: Бог, ако смяташе, че свръх-човеци са по-доброто решение на проблема с лидерството, можеше да остави Моисей, Илия и другите светии от стари времена, да говорят Неговото слово на земята.
Исус освободи духовете на праведниците от стари времена и те можеха да се движат в света на живите:
1 Петрово 3:9 „с който отиде да проповядва на духовете в тъмницата.”
Мат. 27:52 „…гробовете се разтвориха и много тела на починалите светии бяха възкресени, 53. (които, като излязоха от гробовете след Неговото възкресение, влязоха в светия град, и се явиха на мнозина)”
Бог обаче в Неговата мъдрост издига апостоли, пророци, благовестители, пастори и учители за всяко поколение, във всеки народ! Това е Божият начин Словото да бъде говорено на хората от хора като тях. Бог иска неговите безценни дарове да бъдат дадени, съхранени и разпространени до нуждаещите се от всяко поколение, чрез съдове, които са избрани и приготвени за употреба във всяко поколение.
4) Упованието ни трябва да е в Бог
Въпреки, че Бог е избрал да работи чрез човеци, божественият императив е да уповаваме на Него, а не на човеци. Възможно е да се научим да приемаме Божието Слово от човеци като нас, без да разчитаме на това тези човеци да направят всичко перфектно. Хората, които падат в този капан, няма да се окажат на добро място в живота:
Ерем. 17:5 „Така казва Господ: Проклет да бъде оня човек, Който уповава на човека, И прави плътта своя мишца, И чието сърце се отдалечава от Господа.”
Само, ако ходим в простителност едни с други, можем да видим Божието дело да успее! Там, където има много хора, има проблеми. Апостолското помазание е събирателно помазание. Нужна е обаче и апостолска благодат, така, че там, където има много хора, да има и благодат, милост, простителност, любов и търпение едни към други, така, че да може една общност да успее.
5) Доказателството за живот, фокусиран на Бог:
Хора, чиито очи са отправени към Бог и уповават на Него, и ходят с Него, са хора, които имат доказателство за това. А то е именно способноста им да живеят не в миналото, а в настоящето, осмислено от бъдещето.
Филипяни 3:13 „Братя, аз не считам, че съм уловил, но едно [правя],- като забравям задното и се простирам към предното.”
6) Напредъка на нашата мисия:
Мисията ни на земята е разширяването на Божието Царство, а именно - повече и повече територии и сфери да влязат под управлението на Исус Христос и Неговите цели.
Как Бог установи влияние в този свят? Той призова един човек, направи завет с него, обеща му да го направи велик народ и след това чрез този народ да благослови всички останали народи.
Става дума разбира се за Авраам.
Бит. 12:1 „Тогава Господ каза на Аврама: Излез от отечеството си, измежду рода си и из бащиния си дом, та иди в земята, която ще ти покажа. 2. Ще те направя голям народ; ще те благословя, и ще прославя името ти, и ще бъдеш за благословение. 3. Ще благословя ония, които те благославят, а ще прокълна всеки, който те кълне; и в тебе ще се благославят всички земни племена.”
Божиите начини не са се променили. Бог издига бащи, които основават духовни племена, които благославят цели народи.
Исус призова Своите апостоли буквално да родят цели народи чрез Евангелието.
Матей 28:19 Идете, прочее, научете всичките народи, и кръщавайте ги в името на Отца и Сина и Светия Дух.
Всички християни би трябвало да осъзнават своята принадлежност към следните "племена":
* своето национално племе;
* Тялото Христово;
* непосредствената общност, към която принадлежат (в която растат и се развиват духовно).
Ап. Павел е пример за някой, който обичаше своя народ - евреите. Не по националистичен начин, а в Христос.
Рим. 9:1 „Казвам истината в Христа, не лъжа, и съвестта ми свидетелства с мене в Светия Дух, 2. че имам голяма скръб и непрестанна мъка в сърцето си. 3. Защото бих желал сам аз да съм анатема° от Христа, заради моите братя, моите по плът роднини; 4. които са израилтяни.”
Апостол Павел възприемаше служението си като баща, който ражда цели общества, или "племена".
1 Кор. 4:15 „Защото, ако имате десетки хиляди наставници в Христа, пак мнозина бащи нямате; понеже аз ви родих в Христа Исуса чрез благовестието.”
Историята показва, че в ранната църква различните апостоли водеха различни "племена", или последователи на Исус, които следваха обаче дадени авторитети, като например Павел или Аполос. Има доказателства и за други подобни "бащи" и "племена."
1 Кор. 3:4 „Защото кога един казва: Аз съм Павлов, а друг: Аз съм Аполосов, не сте ли като човеци слаби?”
Проблемът беше в начина, по който хората възприемаха различните авторитети. Апостол Павел не се опитва да подкопае авторитета на Аполос например, той просто не иска вярващите да воюват и да се делят на базата на това, че принадлежат към различни духовни племена.
Вярвам, че единствения начин някога да постигнем реално единство в Тялото Христово е да приемем факта, че именно Исус издига различни "бащи", които раждат различни "племена", които племена и бащи, ако се приемат едни други, и разпознаят приноса, който всеки от тях има да даде, ще сформират реално Божия свят народ, Църквата.
Ап. Петър нарича Църквата "свят народ" или свят етнос.
1 Петрово 2:9 „Вие, обаче, сте избран род, царско свещенство, свет народ (хагиос етнос - гр.), люде, които Бог придоби, за да възвестява превъзходствата на Този, Който ви призова от тъмнината в Своята чудесна светлина”
За хиляди години човечеството се е организирало на базата на племена. Съвременната идея за национална държава е сравнително нова. Тя води началото си в средните векове, реформацията и разпада на Римокатолическата църква като доминираща политическа структура над европейските народи. С развитието на националната държава (държава, създадена от даден народ) се създава управителната форма, която днес доминира световния ред.
Някои историци твърдят, че началото на ерата на националната държава идва с управлението на английския крал Хенри VIII (1509-47), който официално заявява своята и на неговото кралство независимост от властта на Рим, вкл. еклесиалната.
Какво е националната държава?
Проф. Уолтър Опело, Мл. (професор по политически науки в State University of New York) и неговият съавтор Стивън Росоу, дават следната изчерпателна дефиниция в книгата "Националната държава и глобалния ред": Националната държава е политико-военно управление, което:
* има конкретна географски дефинирана територия, върху която упражнява юрисдикция.
* има суверенитет върху своята територия, което означава, че нейната юрисдикция е теоретически извън обсега на външна намеса от други национални държави или страни.
* има управление, съставляващо се от обществени институции, които контролират и администрират територията и населението, което е в юрисдикцията на въпросната държава.
* има фиксирани граници, маркирани чрез определени входящи и изходящи пунктове, вкл. в някои случаи стени охранявани от въоръжени стражи или армейски части.
* правителството претендира за монопол над легитимната употреба на физическа сила над населението.
* шесто, населението проявява, в една или друга степен, чувство за национална идентичност.
* може да разчита, в една или друга степен, на покорството и лоялността на населението.
Самюел Хънтингтън, в неговата книга "Сблъсъкът на цивилизациите", нарича националните държави "най-силните актьори в световната политика."
Проф. Опело казва следното: "Цивилизациите не прилагат политико-милитаристична сила, националните държави са тези, които го правят. Надживели всички други форми на политико-милитаристично управление, които някога са съществували на планетата, те са и ще продължават да бъдат за дълго време напред, основните блокове на световния ред. Днес, всеки квадратен километър от земната повърхност, с изключение на Антарктика, попада под ексклузивното управление на една национална държава или друга."
По времето на Исус обаче съвременната национална държава не е съществувала. Какво тогава има предвид Исус, когато праща своите апостоли да отидат до "всички народи"? Народи тук е употребено в смисъла на етноси, или групи от хора, обособени по културални, етнически и религиозни белези. Когато Бог гледа на земята, той вижда личности, семейства, народи и цивилизации. Той има стратегии и ключове на Царството за отделни личности, семейства, народи и цивилизации. Ако искаме да работим ефективно под управлението на главата Исус, трябва да видим света през Неговия поглед.
И така, Бог ще призове и издигне неговия свят народ (църквата) измежду групите от хора, до които църквата е пратена. Това значи, че ние като граждани на Божието царство винаги ще бъдем град в града, племе в племето, народ в народа. Ще трябва да балансираме факта, че по дух сме част от духовен народ, свят народ (и в частност - дадено племе от този народ), както и факта, че сме част от дадено племе, или народ, по плът.
В този смисъл, църквата трябва да може да се свърже с хората, до които е пратена, но да бъде достатъчно контрастна и да им предложи различно преживяване в контекста на тяхното естествено племе. Идеята, че хора ще могат да станат християни без никакви сблъсъци с националната си култура, е абсурдна. Това е така, понеже много от обичаите, вкоренени в националните култури, произлизат от падналата човешка природа и дори – от демоничното. В този смисъл, без да се догматизира, нашата лоялност е преди всичко към Царството на Бог, а не към националните ни култури и племена, които и да са те.
В заключение:
Подобно на устройството на Израел, Бог във всяко поколение ще упълномощи много апостоли, които да родят много племена, които заедно сформират Неговата църква - свят народ. Разпознай своето племе, оценявай го и то ще те разпознае и оцени. Воювай заедно със своето племе и то ще воюва заедно с теб, когато дойдеш до труден момент в живота си. Гради с племето, в което Бог те е поставил, и то ще гради с теб, и ще се радва на съграденото от теб. Раждай заедно с племето, в което Бог те е поставил, и то ще ражда заедно с теб твоите мечти и призив. Като Рут, която се привърза към евреите и прие техния Бог и техния народ за свои, ти можеш да станеш част от племе, в което Бог те поставя. Двама или трима християни, събрали се на молитва веднъж в месеца, не е реално църква в смисъла на това, което виждаме в Деяния на апостолите. Новозаветната църква е комплексна структура, която обединява в себе си елементите на общност, споделени цели, програми, социална и културна екосистема, управително измерение и други.
Само тогава, когато успешно доведем отделната личност до ученичество, групи от хора - до сформирането на еклесия и еклесиите - до сформирането на свят народ (национално тяло), ще можем да видим славата на Бог в народите, а от там и сформирането на една нова световна християнска цивилизация, която няма да има за център Запада, а ще има за център национални църкви, съставляващи я по места.
Племена, нации и бъдещето на мисията ни в Царството by Георги Бакалов is licensed under a Creative Commons Attribution-NonCommercial-NoDerivs 3.0 Unported License.
Based on a work at georgebakalov.bg.
Permissions beyond the scope of this license may be available at http://georgebakalov.bg/pages/21442.
