Медал по нещастие

В традицията на добър contrarian, не следя олЕмпеадите от много години насам. Да не говорим, че от 7 години насам нямаме телевизия в къщи. Презирам елитите, които отдавна са изтърбушили идеята за спортсменство и на всеки 4 години ни пласират нова доза утопичен опиат празнуващ човешкият прогрес.

ОлЕмпиадите са може би най-крещящият пример за безвкусния, изкуствен микс между анахронизма на оригиналната олимпийска идея и глобализма на елтитите. Използването на аспирациите на спортистите и глупостта на масите по такъв начин, е почти равносилно на банков обир посред бял ден, но хей, кой мисли за тези неща, важното е да се забавляваме, нали?  

“Да станеш най-добрият в света по нещо не е постижение, освен ако това нещо само по себе си не е нещо смислено!” — Д-р Теодор Далримпъл

Ключовата дума тук е “смислено”

Но кой определя кое е смислено и кое не?

Как може да речем масите да определят какво е “смислено”?

(И преди някой да се обиди от това, че използвам този термин, моля да си остави възмутата настрана и да осъзнае, че разликата между съвремнния термин “маси” и да речем “множества” (с който Библията описва масите по онова време), е просто въпрос на семантика. С това нямам предвид да обиждам никой, просто констатирам факти!)

Продължаваме. 

Масите например не оценяват време вложено да речем в четене на книги. Масите не четат книги. Те не виждат никаква “полза” в това, или поне не “полза” както те си я представят. Масите имат своя си ценностна система, но за жалост те дори не знаят това, понеже надали някога са се замисляли за това какво е “ценностна система”. 

Масите ходят на кино, гледат възможно най-тъпите филми създадени от надрусани сценаристи и още по-надрусани режисьори, (и те хората трябва да си изкарват хляба по някакъв начин все пак), смеят се на възможно най-тъпия вид просташки хумор и междувременно ако им го кажеш право в лицето и вземеш, че им го докажеш, ще се обидят, ще те нарекат хейтър, комплексар, нарцисист (масите знаят как папагалски да ползват модерни термини без да знаят какво всъщност означават), ще се сетят за международната Харта за правата на човека (за пръв път в живота си) и как е тяхно право да си ходят и да си харесват каквито филми си искат, но няма да се замислят за същността на това, което им казваш, за глупостта на реалното послание, което промотира даден филм или не. И никога, ама никога не биха приели морална, етична или културна корекция. Такова унижение нивгаш не може нашего брата да си позволи!

Това е не понеже отделните хора съставляващи масите са непременно зли или лоши. Те просто не мислят. А това е по-скоро феноменалност, а не неморалност….май (!?!).
Всъщност мисленето, обмислянето, изследването на валидността или суетата на една или друга мисъл, идея или вярване, са абсолютно безсмислени за немислещите. Точно както едно прасе не би виждало никакъв смисъл в крилете и летенето понеже от такива няма нужда, за да се чувстваш добре в кочината си, така и масите не си губят време в неща като четене, мислене, разсъждение, премисляне, търсене, изследване на нещо и евентуално стигането до някакво място на “просветване”. За нещо. Нещо може би смислено.

А, ето и другият препъни-камък – “може би”. 

Масите не харесват “може би”-та. Те искат всичко да им е сигурно. Възможно най-сигурно и реално, осезаемо! 

Когато бях преди години в Беларус, моят приятел пастор Гончаренко ми каза: “Знаеш ли защо Лукашенко се държи твърдо на власт вече толкова години? Понеже ГАРАНТИРА на колхозниците заплата…и те са негов твърд съюзник и подкрепа.” 

“Протестите са само в големия град, където има разни мислещи хора (аха, пак тази работа с мисленето!), студенти и хора от градски тип, които са все нещо недоволни.”

Мда, именно. Масите залагат само на сигурното! Преди 10 години в Беларус това беше нещо от сорта на 7 долара месечно!!! Но сигурни, ей! 

Путин се ползва с над 70% подкрепа в Русия (или така поне ни казват). Но ето и друг един детайл – над 55% от работещите в Русия са на ДЪРЖАВНА РАБОТА!!! Кой мислите, че тези хора ще подкрепят? Те и техните роднини заедно винаги ще са “за” диктатора понеже той им обещава нещо СИГУРНО и “реално”! 

Масите не виждат защо трябва да отделят време и мисъл за нещо, което няма да им подобри екзистенц-минимума. И ако протестират даже, но ги питате за какво протестират, след по-задълбочен разговор ще разберете с ужас, че всъщност те просто си искат гарантирания минимум. И дотук!

Ако от тях зависеше, нямаше да имаме нито смартфони, нито автомобили, нито електричество. Понеже всяко едно откритие е било първо една “може би” идея, един “може би” експеримент – или хиляда такива. 

Свободата за масите е също нещо недотам интересно или понятно. Звучи им абстрактно. Ще се възползват от каквато свобода някой от онези отгоре, властимащите, полЕтиците, им позволят и им спуснат…но няма да се замислят как точно и защо въобще полЕтиците са станали властимащи. Ето пак тази работа с мисленето. 

Масите са твърде забързани. И заети с нещо. Винаги! 
Те нямат време да любопитстват за неща свързани с миналото, понеже миналото също е абстракция. То не носи хляб и сирене на масата. “Важното е сега какво се прави!”, казват масите. И са прави. В онзи бай Ганьовски смисъл, който оправдава върешенето на всякакви глупости, стига да имитират усилие и привидна полза. 

“Да станеш най-добрият в света по нещо не е постижение, освен ако това нещо само по себе си не е нещо смислено!”

Но най-страшно е, когато някой успее в нещо и масите сега трябва да отсъдят! 
Например да вземеш злато (или някакъв медал) от Олимпиадата! Да си усвоил някакво физическо и психическо умение, да докажеш пред цял свят, че си най-добрият в този момент (или завинаги)…..и да се върнеш в страната си, която е диктатура, която те е тероризирала, за да постигнеш този резултат с цел пропаганда и идеология. 

Изведнъж масите забелязват, че севернокорейския атлет бил изглеждал депресиран и тъжен…

Масите почват да качват снимки по социалните медии и да коментират….

Ама защо? Ама как? Хммм, една неприятна мисъл (реализъм?!?) се прокрадва в съзнанието…май е понеже трябва да се върне в някаква гадна страна, в която май нещо там нещата “не са добре”…да речем…комунизъм някакъв? Диктатура някаква?
И масите се замислят! За състоянието на свободата в света….За три дни! Или три минути! 
И после всички се връщат обратно към следващото олимпийско състезание! Забързани! Винаги!
Можете ли да разберете защо не гледам Олимпиадите и защо ги презирам? Както и елитите, които ги използват за своите собствени политически, финансови и идеологически цели? И кой осигурява “успеха” на игрите? Масите! Понеже те ЩЕ гледат, ЩЕ видят рекламите и ЩЕ си напазаруват нещата, които им се наливат в мозъците – съзнателно или подсъзнателно. Като добри масови потребители (нуждаещи се). 

Библията започва разказа на творението с едно много силно, ясно и точно определение на състоянието на земята: пуста, безформена, тъмна. (Битие 1:2)

И така, дали ще използваме пирамидата на Маслоу или библейския наратив на творението, предупреждението е същото: живеем в свят движен от човешки и природни стихии. Тези стихии са анти-теза на всичко смислено, подредено, нормално, морално и пълно с живот.
Надеждата на хора като мен осъзнаващи гротескното състояние на нещата, има само в това, което Библията казва веднага след описанието на хаоса: “Божият дух се носеше над водата…и Бог каза: да бъде светлина! И стана светлина!”

Затова не спирам да просвещавам, вкл. използвайки тази иначе толкова неприятна за мен среда на “социалната мрежа”. 

Току виж на някой му пораснали крила!