Диктатурата на свръхчувствителността

Свръхчувствителността май е новата форма на цензура и самоцензура. А цензурата е атрибут на диктатурата. Диктатурата на свръхчувствителността е новият бастион на цял един ешелон от нови, деликатни хомо сапиенси, обитаващи академичните среди, блогосферата и културните ложи на обществото. (Или имагинерните такива, но това е друга тема). 

От къде се пръкнаха толкова много special snowflakes, под чийто диктат се пренаписват the rules of engagement в обществото, които до вчера бяха считани за нормални? Например, ако настъпиш някой се извиняваш, не очакваш на теб да се извинят и ти да излезеш жертвата, нали? Ако напсуваш някой, можеш да очакваш да те напсуват обратно или дори ошамарят. И т.н. Нарочно давам по-драстични примери, за колорит. В по-изтънчените среди настъпването и псуването се извършват или мисловно или с подбора на културно звучащи фрази, които целят запазването на перфектния имидж на снежинките. 

Но в една може би лоша, но смятам поне акуратна перефраза на известната фраза, че до всеки велик мъж стои една велика жена, нека стане ясно, че във всяка снежинка се крие всъщност една дива гадинка. Едно зверче свикнало да получава своето си. Винаги. Веднага. Всичкото.

Изглежда инкубатора от който са избягали зверчетата и са плъзнали из социални мрежи, училища и по медиите, е псевдопсихолгическата “Мека” на западното интелектуално левичарство. Да, същото онова, което се кефи по Наом Чомски и носи фереджета в името на солидарност с милите мюсюлманки в университета, които били предмет на хейт заради тероризма на някакви там “изолирани” случая на… 30 000 убити от ислямски тероризъм от 11 септември насам. Вижте, не е сложно: за да проработи социалното инжинерство на западното левичарство и за да бъде успешно проведена смяната на режима и пълното заличаване на дивия индивидуалист от Стария Свят (готов да се изправи срещу която и да е система), то трябва да си осигури определен брой “статисти”. 

Тази маса, армия, популация от специални snowflakes са като курдисани матрьошки. Представете си руски кукли-матрьошки, само, че ходещи като курдисани! И държащи се като специални снежинки! Грррр, the bride of Чъки пасти да яде! 

Но как е възможно това, ще попита някой? Ето как: подтиснати, неразрешени емоционални issues водят инстинктивно до възприемането и на всички други през същата призма и очакването и те да правят същото. Основен атрибут на контролиращите персоналности. Често такива са моралистите – хора, които се идентифицират с висши морални ценности, но са в някакъв див denial за собствената си греховност и човешка природа. А хора, които са в denial на собствената си човешка греховност, без дори да се осъзнават, пак инстинктивно ще се опитват да наложат същия denial и на околните си и да създадат около себе си свят, който е малко на принципа “Огледалце, огледалце…” Ако вземе огледалцето, че се опита да пукне балона на самозаблудата, веднага е обявено за неморално, грубо и за емоционално “насилие”. Един такъв библейски пример е може би Саул, който беше смес от желание да служи на Бог, лична харизма и огромна вътрешна НЕСИГУРНОСТ. Която несигурнист води до компенсаторни форми на поведение и емоционални черни дупки. 

Външно поведение имитиращо увереност е най-честия заместител на истинската вътрешна сила, която идва от умирането към нарцистичното его и раждането към новото “его” (новото “аз”). Новото “аз”, родено от Духа, е в мир със Създателя и черпи жизнените си сокове от Него както клонка от дървото, сукалче от майка си и т.н. 

Но дори това не става автоматично. Изисква се осъзнаване на вътрешната борба и избора да се отъждествим с новото “аз” (Римляни 7 глава говори за това). Само когато центъра на тежеста се установи в духовния човек, в живота ни с Бог идва баланса – приемаме греховното, човешко естество, без то да ни осъжда, без да ни дава идентичност и без да доминира; но и без да сме в отрицание на този факт и влизането в изкуствени компенсаторни форми на поведение. 

Елементарно, Уотсън, би казал Шерлок Холмс – ако ставаше дума за заплетен случай от детективската практика :) 

Но за съжаление хич не е елементарен проблема и отнема доста време на съзнателно усилие в опознаването на Бог, на себе си и на ближния, преди да приемем сложното положение, в което ни оставиха дядо Адам и баба Ева.

Вестите не са добри и дупе да ни е яко, както се казва, на нас дивите грубияни! Но ако сега не започнем да вдигаме завесата на шоуто, шоуто ще продължи докато не се превърне във филм на ужасите, в който рискуваме да видим собствените ни деца засмукани и контролирани от схемите на новия световен ред на специалните снежинки-зверчета.