През последните няколко седмици пред очите ни се разкри една гротескна картина: български пастор разказва всякакви невероятни истории на нищо неподозираща американска аудитория с цел събирането на средства. За кратко време десетки хиляди хора можаха да видят клиповете, които бяха преведени на български за първи път и публикувани в социалната мрежа Фейсбук.
Разказите на Еленков варират от нелогични до невероятни. Но преди всичко те са неморални. Не само защото са скалъпени с цел да изкарат пастор Еленов мъченик и герой за Бога, а преди всичко, понеже се употребява Името на Бог във всяка една от тях. Пастор Еленков сериозно да се замисли за последствията от това лично за него, а и за всички други хора, които по някакъв начин са му гласували доверие като техен представител!
С Еленков имахме срещи за кратко през лятото на 1995 година в Америка, в църквата на Стиив Мънзи, който е син на американският мисионер Франк Мънзи който по онова време работеше с Еленков. Не знаех това, разбрах го чак много по-късно, но цялата фамилия Мънзи са бивши UPC църкви, или United Pentecostal Church - това е официалната деноминация на единбожците в Америка, за която и самият Франк Мънзи е бил мисионер. ГЕНЕЗИСЪТ НА ОБЦТова, което знаем за ОБЦ е, че първоначално бива регистрирана като религиозна общност от Министерски Съвет, вероятно през 1991 година. Чак днес, след като съм запознат много по-добре както с правните, така и с моралните страни на тези регистрации, мога да погледна назад и да видя какъв фарс е било цялото нещо. Фарс, понеже по онова време в сила е бил все още старият комунистически закон за вероизповеданията от 1949 година - закон, който беше едновременно подигравка и престъпление спрямо хората на вяра и техните институции. Убеден съм и в това, че задържането на приемането на нов закон за вероизповеданията за толкова много години беше умишлено и с цел да се запази контрола на държавата над религиозните общности. Така и стана. През 1994та година, след масирана медиина кампания, спусната отгоре и изпълнена вярно от бившите служби, сега имащи свои хора по медиите, протестантската църква беше представена на обществото като заплаха именно чрез пускането в употреба на изпитан психологически метод - заплахата от секти! Секта - термин завоалиран с тайнственост, мистичност, контрол и всяко ужасно нещо, което може човек да се сети. Термин без каквото и да е правно покритие, но ефективно използван за пускането в действие на кампанията анти-секти. В резулат на ескалацията на тази кампания, през април 1994 година ние от тогавашната църква Слово на Живот организирахме Марш на свободната вяра, в който 6,000 души подписоха декларация-призив към българската държава да спре политката си на дискриминация спрямо протестантската църква. Парламента обаче прие поправка в тогавашният Закон за лицата и семейството, която поправка премахна възможността религиозни организации да съществуват като юридически лица тип сдружения и фондации. Държавата даде три месеца на засегнатите от закона да намерят начин да се организират като юридически лица под шапката на съществуващи вече деноминации. Аз лично участвах в организирането и провеждането на две национални срещи на пастори, на които ги призовах да не се регистрират където и да е, да излезем на улицата срещу държавата и да не позволяваме да ни манипулират по този начин. Единствената друга църква, за която аз лично знам, че избра този път, беше църквата на пастор Иван Несторов от Пловдив. Тяхната сграда беше затворена и по-късно иззета. Като пастор на църква Слово на живот по онова време, след затварянето на нашата зала, аз избрах да продължим да се събираме без никакви регистрации и да не се присъединяваме към никоя от съществуващите деноминации. Не можех да направя това вътрешно. Вече знаех, че държавата не е мой приятел. Де факто, държавата не е нито твой, нито е приятел на който и да е. Държавата е монопол на употребата на сила и тя доказа за 45 години, че не е приятел на самите хора, които съставляват нацията! Сега обаче аз и църквата ни трябваше да го изпитаме на собственият си гръб и то през 90те, когато едва ли не всички мислеха, че деморкацията вече е “дошла”.Усещах, че целият този цирк с кампанията анти-секти и премахването на възможостта църкви да съществуват независимо, е ход на държавата да възстанови своите позиции на власт и контрол в средите на вярващите и техните организации. По мое решение църква Слово на живот отказа да се пре-регистра към който и да е и така започнахме нашето съществуване като църква извън закона. Събирахме се по апартаменти, намирахме разни зали от време на време, но като цяло бяхме гонени. Ако някой ни видеше, че се събираме някъде, се обаждаше и полицията идваше да ни разтури. Полиция влизаше по домовете на членове на църквата и конфискуваха литература. Вестниците подклаждаха огъня с нови и нови материалчета през цялото време. В момента няма да се впускам в подробно описание на това време, но беше ужасно. Изпитахме го и лично и като общност. И така за четири дълги години. В СЪЩОТО ВРЕМЕ....Един малък алианс започва да расте!Как просъществува ще си каже някой, Националният Алианс ОБЦ? И защо Алианс? Първо, организацията на Еленков се нарича Алианс, понеже той я създава като противовес на ОЕЦ - Обединени Евангелски Църкви, официалното обединено тяло на протестантизма в България. Те обаче не приемат Еленков между себе си, основно поради учението “само Исус”, което отрича Св. Троица. Така, Еленков се амбицира да създаде свой си, алтернативен алианс - така се създава и ОБЦ, а не в резултат на някакво служение. Участието на държавата разбира се, е ключово. Тя е имала интерес от такива деления и са радост слага парафа под идеята. Така, ОБЦ бива създадено по силата на комунистически закон и заедно с държавата - контрольор. Разликата днес е следната - когато днес се регистрира вероизповедание, то това става в съда и по силата на закон, който е много по-демократичен. Опитите за провокация от страна на хора, които се опитват да сравнят държавната креатура ОБЦ, с религиозни общности регистрирани по силата на новият закон, е смешен! Просто двете нямат нищо общо! Организации като ОБЦ са били създадени с активното участие и ходатайство на държавата (през 90те години не се създаваше просто ей така алианс!). Организации регистрирани след 2005 година са регистрирани в съда и по силата на нов закон - държавата участва само пасивно и то чрез съдебната власт, а не чрез изпълнителната. Голяма възможност идва за ОБЦ след промяната на Закона за лицата и семейството и изпдането в немилост на немалък брой нови църкви, както и от това, че повечето пастори в онези дни не бяха наясно с цялата система на админстрация. Какво прави ОБЦ - бързо се ориентира и започва да издава регистрации на килограм! ОБЦ не е плод на проповядването на Словото и посаждането на нови църкви. ОБЦ беше изкуствено сглобена, базирана на интереси организация. Епископ Еленков разказва на Запад за това как бил епископ на 500 или дори 700 църкви. Това просто не е вярно! Той сам знае, че реално не наглежда духовно толкова много църкви. Това е една голяма, дебела лъжа. В най-добрият случай, ОБЦ представлява сбор от няколко структури, те не са 700 понеже в България има около 1200 църкви от всички деноминации и Еленков знае, че той няма никаква духовна заслуга за тяхното основане или развитие. Но западняците не знаят това, нали? Истината е проста - г-н Еленков е просто един администратор, който раздава регистрации! Това е "тайната" на растежа на ОБЦ. Това обаче не е тайна за който и да е в пасторските среди в България. Не казвам нещо, което едва ли не не се знае. Казвам го само и само, за да апелирам отново към Васил Еленков да спре да лъже!Дори днес, ОБЦ представлява един измислен “алианс", който е нищо повече от административна структура за взаимни изгоди. Показателно е, че националното ръководство изцяло подкрепя своя епископ, потвържава неговото героично минало, а след това приема от него някакво “покаятелно извинение" - нов термин в българският език! За какво се покайва Еленков обаче никой и нищо не разбира! Само чуваме призива на пастор от Силистра, който ни призовава да не се опитваме с логиката си да ги разберем тези неща. А с какво, пасторе - със сърцето ли? Даже Бог не очаква от нас “сляпа” вяра! Хора, използвайте си главите по предназначение! Мислете! Но всичко не спира до тук. Нашите пътеки отново се пресякоха, дори да беше за кратко.
