През април 1993 година беше планувана конференция, която нарекохме Южно-европейска конференция на вярата. Конференцията беше планувана да се проведе в НДК, с участието на Улф Екман и група от над 100 души пристигаща с него от Швеция за събитието.
Шведската организация, преценявайки, че наемането на чартърен полет ще излезе по-икономично, наемат един такъв и се заптътват за България. Каква изненада обаче, когато кацат на летище София и командоси от специалните части заобикалят самолета с извадени автомати, сякаш в този самолет има група терористи.
Представете си само идиотизма на ситуацията - група от 100 мисионери идват да пеят песни и да се молят, а българската държава издава решение да се подходи към тях като към терористи! По това време Бенгт Ведемалм вече беше в България и заедно с него от летището отидхоме в президентството. Президентът Желю Желев нямаше как да не приеме човек на «Слово на живот», понеже само две години по-рано организацията се беше отзовала и беше доставила живото-спасяващ инсулин за България в момент, в който по магазините нямаше дори хляб.
На срещата ни с Желев, обаче, стана ясно, че той не е в контрол на ситуацията и няма да направи нищо по въпроса със самолета. Хората бяха върнати и до ден днешен българската държава не е поела отговорност за този свой напълно незаконен акт. Вярно е, че всяка страна има правото да откаже достъп на чужди граждани до своята територия, но още по-вярно е, че по онова време нямаше нито една причина така да бъдат третирани стотина мирни шведи, които идваха в България да споделят радостта си от вярата си в Исус чрез песни и молитва.
На следващия ден Улф Екман се опита да влезе в България от южната ни граница с кола, но не беше допуснат. Държавата му била черен печат и така ефективно го изолира от достъп до България за следващите 10 години.
Конференцията се проведе, но инцидентът маркира началото на т. нар. кампания “анти-секти”, която впоследствие се разрастна и засегна всички протестанти в България.
Ден след инцидента със самолета на първа страница във вестник 24 часа беше статия със следното заглавие: “Ето я мафията!”. Купих си вестника радвайки се да видя, че Бог отговаря на нашите молитви да хванат мафията. Радостта ми не трая дълго. След като преместих погледа си надолу, видях снимката към статията - млад човек, чието име беше...моето!
Не можех да повярвам - статията беше една тирада срещу опасните “секти” и как те били истинската мафия в България.
Спокойно мога да кажа, че от този ден насам сатана хвърли ръкавицата на Тялото Христово в България. За съжалeние, лицата, които за години вече представляват протестантството в България, са в много случаи компрометирани и нямат, никога не са имали, и няма да имат достойнството да отвърнат на системата както подобава. Навместо това по-старите църкви потриха ръце доволно и решиха да ползват Улф Екман, Слово на живот, Георги Бакалов, Иван Несторов, Емануил и може би още един или двама други за жертвени агнета на олтара на публичното неудовлетворение.
Живота в България в онези години може да се опише накратко така - хаос! Мътна вода, в която престъпниците от бившия комуниститчески режим изловиха много риба - станаха главни реадактори на вестници, радия и телевизии, депутати, дипломати, магистрати и капиталисти.
И успяха, чрез силата на медиите, да разиграят един от най-успешните си ходове през 90-те години - убедиха наплашеното, недоверчиво и бедно българско гражданство, че най-големия му проблем са СЕКТИТЕ.
Днес, 17 години по-късно, не може да се каже, че българското общество някога разбра какъв номер му скрои пост-комунистическата клика от управляващи. Доброто беше наречено зло. Изцелителите - престъпници. Мафиотите станаха депутати.
Това е българското общество и до днес - общество на негативите. Като филмов негатив, почти всичко, което се вижда в публичното пространтство, може спокойно да се предположи, че реалноста е точно обратната.
Нито Улф Екман, нито Слово на живот, нито аз, нито Иван Несторов и Емануил, нито КОЙТО И ДА Е от набедените за “секти” църкви и проповедници, някога е заслужавал начина, по който българската държава избра да ни третира през 90-те години. Всички тези, които избраха да се присъединят към системата и да плюят по наш адрес, направиха голяма грешка! Някои може и да са я разбрали. Повечето все още не са.
Интересно, сега след като Улф Екман може да посещава отново България, дали ще настоява за изчистването на неговото име и това на неговата организация?
Апостол Павел, когато му беше предложено да бъде изведен тайно от затвора, заяви:
Деяния 16:37 Но Павел им рече: Биха ни публично без да сме били осъдени, нас, които сме Римляни, и ни хвърлиха в тъмница; и сега тайно ли ни изваждат? То не става; но те нека дойдат и ни изведат.
Ще извика ли Улф Екман прес-конференция, на която да “set record straight”, или иначе казано - да изясни фактите? Или ще предпочете да се възползва от възможността да дойде и да проповядва без да се занимава с миналото? Проблемът е следния: миналото на България е и настояще до голяма степен. Никой български държавник не се нае в годините след управленията на Виденов и Беров, когато кампанията “анти-секти” беше във вихъра си, да се занимае с тази неправда.
И така, до ден днешен, в подсъзнанието на българите идеята за това, че протестантите са “сектанти” е постоянно настанена.
Моето предположние е, че Улф няма да се опита да каже каквото и да е, понеже той надали разбира принципно какво е положението на българското християнство. Като гледах неговата видео презентация по повод идването му в България, аз се разсмях от сърце. От видеото става ясно, че пастора от Швеция си погледнал календара и, уау, забелязaл, че не бил идвал в България от вече 18 години!
Хммм. Причината, да не е идвал, е понеже за 10 от тези 18 години той беше в черния списък и не можеше да дойде, дори и календарът да му е казвал, че не е бил отдавна в България. А защо не е дошъл в България в следващите 8 години, само той си знае. Но мисля, че този комичен акт “ами погледнах си в календара и видях, че не съм бил в България от 17 години” може да мине само пред хора, които не мислят с главите си.
Нека сега опитаме това трудно мисловно упражнение: защо пастор Екман не е дошъл в България след като са изтекли 10 години след 1993 година, когато е бил сложен в черния списък?
Вероятно, понеже не е било важно за него, не мислите ли? Понеже е бил зает с други, по-важни за него неща и в това няма нищо лошо. Но нека не излиза с номера: «Я, минали са 18 години, как така?»
Колко време ще е нужно на българската църква преди да разбере, че нейното “спасение” не идва от проповедници, които и да са те, още повече някой, който посещава страната веднъж на 10 години – тогава, когато се сети да погледне календара си?
Колко време ще е нужно на българската църква, преди да разбере, че промяната, която толкова много ни се иска да видим, няма да дойде от Бонке, Екман, Бени Хин или Уилкерсън?
Кога най-накрая българските християни ще се вземат в ръце и ще разберат, че ние нямаме нужда от baby-sitters, които да ни карат да се чувстваме по-добре и да ни третират като малки деца, които са изгубени без тези проповедници с известни имена?
Колкото и да е трудно да го приемете, приятели - бъдещето на България е в сърцата и устата на българските християни, а не в проповедите на гостуващи проповедници.
Рим. 10: 6 А правдата, която е чрез вяра, говори така: "Да не речеш в сърцето си: Кой ще се възкачи на небето, сиреч, да свали Христа?
7 или: Кой ще слезе в бездната, сиреч да възведе Христа от мъртвите?"
8 Но що казва тя? Казва, че "думата е близу при тебе, в устата ти и в сърцето ти", сиреч думата на вярата която проповядваме.
9 Защото, ако изповядваш с устата си, че Исус е Господ, и повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите ще се спасиш;
10 Защото със сърце вярва човек и се оправдава, и с устата прави изповед и се спасява.
Аз също имам календар. Надявам се и вие да имате такъв. И според моя календар, като гледам, са минали вече 20 години след като Бог ни посети в началото на 90-те. Време беше досега да сме станали зрели служители и църкви, които стоят на собствените си нозе, които преследват видението, което Бог им е дал.
Проблемите на българското християнство са дълбоки и специфични за нашата култура и минало. Колкото и интересно да е посещението на един или друг проповедник, за Бога, братя и сестри, не забравяйте - Бог очаква Неговата църква да се надигне в зрялост, и да проходи във властта на Царството, а не завинаги да бъде третирана като малолетна и недостатъчна за призива, с който Бог я е призовал.
