в. Шок | 2010-01-26 | 00:01:01
На чалга певеца Кондьо му се явил Христос насън и той станал дълбоко вярващ. Това разказва самият той в интервюто си по-долу. също и за преживяванията си в затвора.
Кондьо Стефанов от Сливен стана известен с хитове като "Доко. Доко", Мъни, мъни", "Аман, аман" и др. още в началото на 90-те години. За него Слави Трифонов веднъж каза: "В България един певец като Кондьо л продава повече касети от Майкъл Джексън. Не знам Щ дали е добре, но е факт". До залеза на касетките тиражите на Кондьо се измерваха със стотици хиляди. , След това той надминаваше по тиражи на дискове » известни естрадни певци в България. През.2006 г. Кондьо беше осъден на 10 г. затвор и 100 000 лв. глоба за трафик на две жени и склоняване на едната към проституция. Освободен беше предсрочно.
- Кой е Кондьо? Как би се представил на хората?
- Роден съм в град Сливен, живял съм като певец, но откакто приех християнството, съм вече друг човек. Пак ходя, пея си нормално, но животът ми се преобърна на друг градус.
- Много се писа, когато попадна в затвора. Разкажи за този период.
- Какво да кажа за този период - той е доста тежък и това вече е отминало в моя живот, затворил съм страницата. Сега съм нов човек.
- Имаше ли много трудности в затвора?
- Много, много трудности, но слава богу, после разбрах, че Господ е бил с мен.
- Кое беше едно от най-трудните неща?
- Най-трудното беше, че съм известен. Това е най-лошото за един човек - да е в затвора и да е известен. Там се пишат едни... много глупости. Аз не ги и помня вече. И всеки ден, през ден пишеха за мен. Не знам защо беше това, но големи атаки имаше
- Подиграваха ли ти се затворниците?
- Не. Те не ми се подиграват, но как да ти кажа - тежко ми беше. Например пускат какви ли не затворници в отпуск, аз съм имал право да изляза в отпуск, а с мен се съобразяват началниците, за да не ги уволнят. Казват - ако го пуснем отпуска, пак отгоре някой ще ни вика. А други затворници, които въобще не работят, нямат проблеми, са си в отпуск. А аз съм на лек режим, имам право на отпуска, но миналата Коледа си стоях в затвора.
- Без семейството?
- Без семейството. На Нова година - пак няма отпуска.
- Как е Нова година в затвора?
- Ад! Като знаеш, че трябва да бъдеш със семейството си, да прегърнеш децата си, да си кажеш по една добра дума, а ти стоиш там.
- Казвал си, че си ходил на Божи гроб. Там намери ли Исус Христос?
- Да ти кажа, поканиха ме да пея в Израел. По-точно бях в Тел Авив. Ходих да пея вечерта. Имах два концерта да изпълнявам. Пълно беше, много ме харесаха израелци, араби, някакви други. Аз пеех гръцка музика, а в Израел много обичат гръцка музика. И българска пея, всичко. Обаче на сутринта, както съм си в хотела - а то август месец, ужасна горещина и не можеш да излезеш - слязох долу на рецепцията. Това ми бяха първите стъпки към Бог. Тази долу, на рецепцията, беше рускиня. Горе-долу се разбирахме. И тя ми каза: "Ходи ли вече на Божи гроб?". Аз й казах: "Не искам да ходя". Този, който ми урежда участията, мениджърът, нещо не искаше да ме води там, защото имаше много стрелби. Вървиш по магистралата с колата, оня дърпа спусъка и не знае дали е Кондьо, дали е друг. Не го интересува. Той казва: "Жертва - улучих един израелец". Така е - със снайпера стоят там и гледат магистралата, когото улучат. Затова го е страх самият мениджър. Първо ми каза: Ако си дошъл тук и не видиш Божи гроб, все едно да отидеш в Рим и да не видиш папата. И аз това му казах: "Искам да видя Божи гроб". И му казах: "Ако не ме закараш на Божи гроб, довечера няма да взема микрофона
Той ми отвърна: "Ти знаеш ли колко е страшно бе, човек? Взривяване, саботажи, постоянно - най-различни". "Не - казах, - тръгваме!" Хапнахме на обяд и тръгнахме. През това време малко ми трепна. Но си викам - ако ме утрепят... аз отивам за Господ - той, естествено, че ще ме пази. Аз отивам да видя, къде е мястото му. Слава богу, пристигнахме, влязохме вътре... Божи фоб, какво да ви кажа? За пръв път имах чувството, че летя, не съм на земята. Виждаш просто всичко - къде са го опънали на кръста, къде са го оставили на земята да му почистят раните. Много странно ми беше това. Мисля, че още тогава обикнах Бог и влезе в сърцето ми. Прибираме се след това, включвам телевизора и гледам точно в Ерусалим автобус гори. Атентатът е страшен. Аз вече съм се прибрал в Тел Авив.
- Как така стана, че ти се покая? Затворът помогна ли ти за това?
- Оттам нататък, да ти кажа истината, след като ходих на Божи гроб, започнах да ходя на църква.
- В православната или къде?
- В православната. Какво да кажа? Нищо не мога да кажа. И то е Божи храм. Ходих там, но седя само и гледам - пеене, хвалене там на Бог и това беше. Влязох в затвора, започнах да се моля още повече, защото няма кой да ти помогне - само Бог може да ти помогне. Обаче бях се обърнал към евангелистка църква или някаква католическа - нещо подобно - само си вярвах ей така, за мене. Молех се, молех се... Ставам сутринта и започвам да се моля. По едно време момчетата ми викат: "Абе, Кондьо, къде отиваш с тоя молитвеник?". Аз им викам: "Отивам да се моля". А те: "Ако има Бог, защо те вкара?". Аз не бях още на "ти" и им казвам: ,"Бог ми дава изпитание".
Идваше един пастор от евангелистката църква, а аз гледах телевизия и не му обръщах внимание. Те пак идваха в клуба, молеха се, но нещо не ме дърпаше. И после една година ме бавиха - трябваше да изляза предсрочно. Имах право на половината присъда да си изляза, обаче не ме пускаха. Постоянно журналисти, това-онова. И стоя, чакам... Пак ме предложиха за условно предсрочно и ми определиха някаква дата. Вечерта, точно преди да се явя в съда, легнах си да спя. По едно време се сънувам, с извинение - чисто гол, с един мой приятел. На едно място, но много красиво. Ядат, пият хората и се веселят. И той ми казва: "Приятелю, хайде да отидем да се веселим и ние". Аз му казвам: "Не мога, защото сме голи - виж се". Той ми казва: "Хайде да отидем по-нататък, защото има някакъв панаир - да си намерим пари, да си изкараме някой лев и да си вземем дрехи". Така стана - отидохме ние на панаира с моя приятел и влизам в една стая. Стаята е с високи рафтове, пълни с чинии. Като влизам, зад мен има хора като публика. Идва ми такава сила, че започвам с очи да местя чиниите
А хората само пляскат, аплодират: "Браво, браво, браво". Направих много трикове и се чувствах много силен. А те ми казаха: "Сега ще ти дадем една задача. Ще се справиш ли?" Аз бях много силен в съня си и казах: "Няма начин да не се справя". Изкараха ме те навън на едно много красиво място - една зелена поляна и долу море. И тъкмо изгрява слънцето. Много красиво беше. Нямам думи да го опиша. И хора отстрани така... Обаче на тази поляна имаше една голяма скала. И те идват и ми водят един човек, разпънат на кръст, обаче мумия. Аз казвам: "Та това е Исус!". Те казват: "Ще го съживиш ли?", Аз отначало се уплаших. Казвам: "Как ще - съживя Исус?" Представяш ли си как съм се чувствал в този сън - все едно е реалност. Те пак: "Ще можеш ли да го съживиш?". Аз, малко плахо, но казах: Ла, ще го съживя. Гледайте какво става сега
- дайте го тук!". Точно на скалата го поставихме, а той - мумия жълто-кафява. Още си го спомням - то не може да ми избяга... Жълто-кафява мумия, поставих си го добре, седнах на колене и започнах да му трия краката - да ги масажирам, да ги мачкам така. Почнах, почнах, натискам, натискам, натискам и по едно време гледам как от мумия става плът до коленете. И когато мачкам, той ми казва: "Ооо, много ме болят! Мачкай! Страшно ме болят! - мисля, че точно, където са били забити пироните. И хората казват: "Гледай какво става - той почва да го съживява!". Обаче, когато наистина мачкам, мачкам, мачкам, почва вече всичко да става на плът. И поглеждам нагоре и в един момент гледам моя баща. Моят роден баща. И казвам: "Татко, ти ли си?", а той вика: "Да, аз съм моето момче. Разтривай ми краката, че много ме болят!".
- Другите чалга певци, които са ти колеги, сигурно вече знаят, че си християнин - ти си отказал цигарите, алкохола. На участия ходиш ли?
- Отказал съм цигари, всичко, ходя си по участия, нормален живот си живея, защото все пак това ми е професията
- не мога така да се откажа, но мога да кажа, че е много хубаво да живееш с Бог. Има радост в теб, живот.
- Как те възприемат колегите, след като излезе от затвора?
- Добре. Малко някои може би с насмешка, но важното е, че аз си се чувствам добре. След като влязох в затвора, много хора си промениха мнението за мен.
- Ти казваше, че си бил натопен, че са те рекетирали...
- За мен това е затворена страница, не искам да се сещам за проститутката
Няма какво да разказвам - има ли някакъв смисъл? Минах през едно препятствие, аз така си ги приемам нещата.
- Преди ти беше най-известният ромски изпълнител. Сега това е Азис. Имаш ли конфликт с него?
- Не, никакъв. Ние сме много различни като начин на възприятие на живота и като стил на пеене също. За мен Софи Маринова е най-добрият ромски изпълнител, не съм нито аз, нито Азис. Аз никога не бих искал да имам славата на Азис, макар че също ме споходи лоша слава.
- На Азис лоша ли му е славата?
- Ами омъжи се, разведе се, дете си роди... Тия неща не ги приемам. Но не му се бъркам, нито пък акъл давам.
- Вярно ли е, че си спал с колежката си от попфолка Лия?
- Не е вярно. С Лия направихме няколко успешни хита и така тръгна клюката - виждат ни заедно да се появяваме на участия, защото имаме общи песни, и започват да говорят хората. А иначе сме приятели с Лия, но никога нищо повече.
Designed by Blink First & coded by Cory Watilo.
More great Posterous themes at themes.posterous.com.
More great Posterous themes at themes.posterous.com.
