"...на която аз станах служител, по Божия наредба, която ми бе възложена заради вас, да проповядвам напълно словото на Бога, сиреч, тайната, която е била скрита за векове и поколения, а сега се откри на неговите Светии; на която Божията воля беше да яви, какво е между езичниците богатството на славата на тая тайна, сиреч, Христос между вас, надеждата на славата." Колосяни 1:25-27
Апостол Павел беше назначен за служител на църквата от Бог. На него беше възложено да проповядва пълният съвет на Бог, пълното слово на Бог за ползата на църквата. Тайната, а именно Христос - скритата до тогава истина на Бог, сега е открита. За векове хората са търсели начин да достигнат до познанието на Бог. Сега тази тайна е била разкрита и нейното име е Христос. Чрез приемането на Христос (чрез вяра), ние преживяваме прощение на греховете и новорождение. Нещо повече, на нас е обещано богатство, което идва от славата на Христос. Слава означава осезателно проявено величие, тежест. Христос желае да се прояви в нашия живот в слава. Неговото величие да бъде осезателно усетено от всеки един от нас, а не той да е просто концепция или принцип. Той е личност и там именно е предизвикателството към нашия плътски ум, който винаги желае да усложни нещата. Апостол Павел именно това, че когато Христос се прояви в слава, това носи богатство. Вярвам, че това богатство засяга всяка една сфера от нашия живот - духовното ни състояние, емоционалното ни състояние, нашите взаимоотношения, финанси, бизнеси и на работното ни място. Бог желае да ни “обогати” по всякакви възможни начини. Той обича бедните, но не иска те да останат бедни. На небето няма да има квартал на бедните и квартал на богатите. Това не е Божията воля и в ден днешен. За съжаление обаче, не е Бог, който е в контрол на света, в който живеем. Ако опираше до него, нямаше да има бедност и нищета. Но Словото ни учи, че целият свят лежи в краката на лукаяи, т.е. по властта на сатана (1 Йоан 5:19) Апостол Павел заявява, че Христос е надеждата на славата. Едни преводи казват “Христос между вас”, други “Христос във вас”. Оригиналния текст казва просто: Христос, надеждата на славата. Какво означава това? Аз вярвам, че това означава, че надеждата, която можем да имаме е, че Христос може и желае да се прослави - както в нас, така и във нас. Христос - надеждата на славата!Аз имам надежда, че един ден ще видя Църквата движеща се в измерения на славата на Христос както никога досега! Имам надеждата за това, че Христос може и желае да прояви славата си в България и в нациите на този свят. Моята надежда е в Христос, а не в човек. Казвам горното като човек, който е имал привилегията за вече 20 години да опита и да види, че това е така. През 90те години Бог отвори врати за служението ни и аз имах възможноста да проповядвам Евангелието в цяла България. Църквата ни в София нарастна от шепа хора до близо 1000 души за 4 кратки години. Не е преувеличение, че поне 5 пъти повече хора са минали през църквата за даден период на време и после са поели друг път. На 22 юни 1994 година, българските власти напълно незаконно спряха служението на църквата ни и за 3 месеца настаниха полицейски патрул в залата, в която се събирахме с цел да ни принудят да напуснем, което и стана. За 4 години ние бяхме гонена църква. После ни отне още 7 години докато църквата ни не се сдоби с пълна независимост от корумпираната българска религиозна система чрез сформирането на Апостолска реформирана църква, чийто обединяващ апостол съм и до ден днешен. Когато започнах през 1990та година, никоя църква, деноминация, организация или държавата не ми дадоха разрешително да проповядвам или да посаждам църкви. Бог ме призва и се покорих и говорих словото. Тази система не ми е дала нищо, че да се опитва да ми го взима. Не очаквам нищо добро от нея. Ако очаквам нещо добро, то е от Христос. За щастие, през годините Бог ме свърза и с други достойни лидери, които са дали живота си да градят Божието Царство. Те обаче не са много. Конформизма и адапацията са заместили благочестието и реформаторството. Кризата и трагедията на лидерството се коренят в дълбките рани и личностни деформации, с които мнозина лидери никога не са се занимали от детството си до старините си. Възхищавам се на апостол Павел, който в края на живота си беше предаден и изоставен от всички, но продължаваше да има надеждата за нещо славно да се случи поради Христос, а не поради хората. Той разпозна, че църквата е опорната точка, а Христос лоста, който Бог иска да натисне, за да може чрез малцина, но реални синове и дъщери на Царството, да донесе промяна на земята. За щастие, огънят е вече запален. Бог е вложил реформаторски дух и слово в сърцата на достатъчно мои духовни синове и дъщери, които биват подготвяни да бъдат катапултирани във всяка възможна сфера на обществото. Не с цел да докарат хората в църквата, а да БЪДАТ църквата там, посред хората! На религиозни функционери самоназначили се за своего рода национална протестантска съвест, и са отписали семейство Бакалови от духовния пейзаж на България, само понеже за момента Бог ни е установил в САЩ, имам да има кажа само едно нещо: Кой си ти, що съдиш чужд слуга? Пред своя си господар той стои или пада. Но ще стои, защото Господ е силен да го направи да стои. (Рим. 14:3) На всички наши приятели и поддръжници искам да кажа: тепърва започваме! Сяли сме със сълзи, ще жънем със смях! (Пс. 126:5)
