Пиша този постинг от Чикаго. Преди няколко седмици ми се обадиха братя и сестри и ме поканиха да ги посетя и да послужа. Споделиха с мен естеството на проблема, който имат като църква, чиито пастор ги е напуснал неотдавна и то понеправилен начин и по грешните причини.
На куп на всичката ми друга заетост, аз все пак оставих Бог да ми говори и Той ми даде мир и уверение, че е Неговата воля да направя това пътуване. В чисто личен план това е жертва за мен по ред причини, но не е ли живот на жертва това, в което ни е призвал Исус? Сам Той ни поучава, че за да спечелим живота си, трябва да го загубим. Да дам себе си на Негово разположение, да послужа на моите братя и сестри със слово на насърчение е още един начин да освободя Неговото благословение в други места, в които очаквам да видя пробиви и благословение. Амин!
Тази вечер стана ясно и това, че предишното ми гостуване е било през декември 2004та година, преди цели 7 години! Научих повече и за нещата през които тази общност е минала през това време. Сериозни предизвикателства!
Благодарен съм за това време, понеже ми позволява да се свържа отново със скъпоценни братя и сестри в Господа, които имат ревност за Божието дело, обичат Исус и са били верни по много и различни начини през годините. Но пътя не е бил лесен. Предизвикателствата са били много и различни. Всеки един борещ се с неговите лични битки в личен план, търсещ начини да расте в познанието на Бог, да оцелее, да успее, да извърши Божията воля. Идвайки тук, оценявам Божието сърце за Неговите хора отново и отново. За мен това е интересно, понеже аз никога не съм се усещал като имигрант, не съм мислил като такъв, не дойдох да живея тук с манталитета на такъв и не мога да кажа, че познавам този начин на живот. Но мога да оценя сърцето на Бог за хора, които са в това положение. А те в Чикаго са вече над 150,000! Според една статистика, броя на всички вярващи, включително евангелски и активно въвлечени православни е около 500 - или 0.3%! Това, приятели не би могла да е Божията воля! Това не е, за което Исус дойде и даде живота си!
Но никой от нас не е дошъл при Исус, за да повиши ничия статистика, нали? Приели сме Исус понеже сърцето на Бог е любящо и загрижено за всеки по отделно. Няма такова нещо като "групов план" за спасение. Стигането до личното познание на Христос е дълбоко личен процес, случка и посвещение. Когато проповядвам, правя го с разбирането за това, че всеки е уникален, специфичен, неповторим. Всяка човешка история е уникална, специфична и невторима. Само комунизма можеше да обезличава и пакетира хората по групи като добитък. Това не е начина, по който Бог гледа на Своите творения. Бог се занимава с всеки по отделно - Той знае мислите ни, въжделенията ни, слабостите ни, провалите ни, разочарованията ни, надеждите ни, страховете ни. На всеки един от нас Той дава "скъпоценни и твърде големи обещания"…Не тези, които са в Чикаго, София или където другаде по света ги заварва това слово!
"Понеже Неговата божествена сила ни е подарила всичко що е <потребно> за живота и за благочестието, чрез познаването на Този, Който ни е призовал чрез Своята слава и сила; чрез които се подариха скъпоценните нам и твърде големи обещания, за да станете чрез тях участници на божественото естество, като сте избягали от произлязлото от страстите разтление в света…" 2 Пет. 1:3-4
Сестра Маргарита споделя по време на службата!
