ОТ ПОКРИВА

Но в случай, че не е, нека си поговорим открито защо трагедиите са се случвали, случват се и защо ще продължат да се случват дълго, след като премине тази вълна на насилие. Сякаш България е попаднала в някакво перпетум мобиле на национална деградация, от която повечето хора не виждат изходен път. Това отчаяние се превърна в бурето с барут, което само чакаше подходящата искра за фитила на взрива. Можеше да е етнически, религиозен или от друг характер. Преди няколко месеца бяха атакувани Свидетели на Йехова, след това джамията в София, а сега ромите в цялата страна.

Но къде са корените на тази етническа омраза? Защо чуваме ежедневно българи - мъже, жени, по-млади, по-стари, да призовават духа на Хитлер и да зоват "Да направим циганите на сапун!"?  Какво доведе нацията до това оскотяване и такъв дивашки примитивизъм?

Тези и други въпроси си задавам аз, а и не само аз. И не получавам отговори от разните антрополози, социолози,  политолози, и всякакви други подлози, които се перчат с псевдо-интелектуалните си изказвания по лишени и от капка журналистическа автентичност пропагандни борси като "Труд" и "bTV".

Искам да насоча вниманието ви към една реалност – наша, българска, която няма интерес да бъде назована с истинското й име. Сергей Станишев например се постара публично да отрече съществуването на олигархия в България. Подозирам, че тази моя хипотеза може и да не бъде възприета от  много българи, но все така - аз нямам какво да губя. Ако обаче всички ние, като етнически българи, съберем достатъчно морална смелост и погледнем начина, по който мисли и функционира обществото, вярвам, че ще видим зърното на истината. А оттук натам, всеки за себе си, трябва да реши какво означава това лично за него и за България като нация.

Ето го и горчивия хап, според както аз го виждам: в България има кастова система, основана на етнически принцип, и неин покровител е олигархията. Реално прословутият "етнически модел", с който парадират политиците-олигарси вече 20 години, е по същество една кастова система базирана на етнически модел.

По времето на комунизма, оракулите на диалектическия материализъм с дипломи от АОНСО (за по младите: "учебното" заведение, което обучаваше пропагандатори), промиваха мозъците на масите с класовата теория на Маркс. Според тази теория разбира се, в ролята на добрите, беше пролетариатът, а в ролята на лошите - буржоазията. Роналд Рейгън беше обявен за враг №1 на Тутраканската селищна система, Ленин беше тачен като божество слязло от Олимп.  За 45 години народът ни живя в тотална и пълна подмяна на ценностната ни система. Доброто беше наричано зло, а злото - добро.  Комунистите слагаха табели с нравоучителни послания за хигиена и чистота по входове и улици, но нямаха проблем да проливат невинна кръв по лагери и затвори. Сиренето струваше 0.23 стотинки за килограм, но банкрутите, до които ни доведоха възпитаниците на Москва, са оценени на десетки милиарди!

И до ден днешен подменената реалност е условие за успеха на системата. Само че - не на класовата, а на кастовата.  Добре замаскирана, интегрирана и обезпечена от вековни навици, стереотипи и първосигнални възприятия, кастовата система е всъщност наследство от исляма на отоманската империя, в която на раята е позволено да живее и да се труди, стига да плаща всичките данъци и налози.

За разлика от класовата парадигма, кастовата почива върху етнически диференциации. Всяка каста съответно може дори да има своите обособени вътрешно богати, средна класа и бедни, по икономически принцип, но доминиращата национална формула е основата на етническа диференциация.

Как функционира тя?

Олигарсите са позиционирали себе си на върха на кастовата система. Наследници на властта, влиянието и имуществото на партийното наследство от предишните 45 години, съвременната олигархична система е покровител на кастовата система. Олигархията, може да се каже, е смесена като етническа конфигурация. Там политическите и капиталови интереси са взели превес. Олигарсите са етнически българи, турци и роми. Кирил Рашков е един от тях, но има и други. Ахмед Доган и ред други турци са също част от олигархичния елит. Разбира се, силовите центрове, които като крупиета са заложили всеки по нещо в казиното наречено България, са Москва и Анкара. И както всички знаем, казиното винаги печели, без значение кой привидно удря някакъв си там изборен джакпот. За олигархията това не е от голямо значение, стига да има останали достатъчно хора, които да вкарват по нещо, всеки в системата, донесла милиони и милиарди на една малка група, а жълти стотинки на повечето. Съжалявам за бруталната откровеност! Нямам за цел да унижа никой. Просто мисля, че именно така олигарсите гледат на хората и българския пост-тоталитарен модус операнди.  

В тази организация на обществото средната каста, основно съставена от етнически българи, е принудена по икономически причини да се бори за оцеляване. Която борба изчерпва всички емоционални и мисловни излишъци, и довежда хората до състояние на готовност да правят иначе недопустими за тях компромиси и сделки (например избирането на президенти - бивши ДС агенти, и премиери - бивши бодигардове със съмнително минало, и вид на мутри). Средната каста и това е готова да направи, стига само да си улесни пътя към бленуваното щастие, което, по подразбиране, тя усеща като нейна запазена марка.

Хората, на които е отредено да живеят в средната каста, основно етнически българи, имат мечти и въжделения, които са позволени от олигарсите, стига да са в рамките на тази каста. Никой обаче в средната каста не си и мисли, че може с честен труд, изобретателност и жертви, да постигне успех, чиито краен резултат евентуално би бил някаква значима реализация, успех, влияние или състояние, представляващи предизвикателство за олигарсите. Понеже те първо стрелят, а после задават въпроси. Безнаказаното насилие е другият задължителен атрибут в една олигархия. С други думи: България не е място, в което можеш да си представиш личен успех и реализация, в които единствения ти лимит са собствените ти усилия, способности или желание. А това американската Декларация на независимостта нарича "преследване на щастието".

За да пробие до някакво значимо ниво по честен начин, средната каста знае, че трябва да напусне пределите на България и Балканите и да пробва шанса си другаде, където си оценен по възможности и характер, а не по произход, връзки, цвят на кожата или пол. Пример: финансовият министър Дянков (добър или не, това не е предмет на този материал), никога нямаше да е икономистът, който е, а от там - и министър днес, ако не беше намерил реализация първо извън България. Можем само да предполагаме, че България е гробище за много способни хора, отчасти поради ограниченията наложени от кастовата система, отчасти поради липсата на пространство за развитие, присъщо и на други подобни малки страни. Национална трагедия е тогава, когато хора трябва да бягат от своята родина, за да преследват щастието на далеч, в земи и култури чужди на тяхната родна.

И като казах цвят на кожата, може би е добре да поговорим и за най-долната каста. Там, където се намират ромите и други малцинства, които не се вписват в понятието "българин", ако то ще включва само етнически родените българи.

Българската кастова система работи добре за тези визиращи себе си като правонаследници на средната каста, понеже те така или иначе си знаят, че олигархия винаги е имало, има и ще има, но знаят, че ги има и тези отдолу. С тях ние можем винаги да се сравним с цел подобряване на ниското ни самочувствие. Гледайки надолу, средната каста може и да толерира успеха на ромите, стига да не предявяват каквито и да е претенции към "нашето си" пространство. Ако ще влизат в него, по-добре да се дезинфекцират от всичко ромско, да подменят своята идентичност, да се скрият зад някоя и друга диплома и тогава може и да им отредим един или друг ъгъл, в който да реализират екзистенциалните си амбиции в търсене на значимост.

Но, ако не дай си Боже, тези от долната каста сгафят, както е случая в Катуница, тогава гнева на средната класа се излива с мощ, която сумарно обхваща гнева от всички несправедливости, поднесени ни от горната каста.

Олигарсите харесват всичко това! Те нямат проблем с омразата изливаща се от средната към по-долната касти или обратното. Колкото по-жестока е битката между тях, толкова по-малка е вероятността да се сетят кой е истинския покровител на тази система и да му потърсят отговорност.

И така, напълно възможно е този кръговрат да няма край, докато нацията не се демобилизира тотално и не дойде до състояние на пълен колапс. Тогава, най-безочливо, олигарсите ще поръчат на своите подлози в медиите статии безброй, в които ще винят капитализма и демокрацията, подсказвайки, че няма излизане от лабиринта, в който ни вкара Москва след 1989-та година. Но, затова пък, можем да живеем на топло с газ, осигурена от архитекта на лабиринта, който една петилетка е премиер, другата е президент.

Според мен гордиевия възел на етническото напрежение се състои в ексклузивността на българската национална идентичност.

Ако България беше Америка, например, то тогава националният ни идеал би бил една страна, в която българи, роми, турци и други етнически малцинства, независимо от етноса им, ще могат да се нарекат „българи”.

Сингапур е една модерна нация, която демонстрира подобен модел: няколко различни етноса, въпреки запазването на етническите си белези и традиции, гордо се наричат "сингапурци", което понятие интегрира в себе си както националната им идентичност, така и правата им като граждани, въпреки явното преимущество на хората от китайски произход.

Един такъв модел обаче предразполага страната България да стане т. нар. "melting pot", в който хора от всякакви етноси ще бъдат еднакво отговорни пред закона и никой няма да бъде онеправдан на расов принцип.

Към дадения момент понятието "българин" е ексклузивно запазено за етническите българи, а "гражданин" на България е това, на което могат да се надяват най-много всички останали.

Дали  пропукването на този модел ще стане сега или по-късно, не знам. Но знам, че рано или късно, в някое от бъдещите поколения, това трябва да стане. За да може всеки роден в България да се чувства еднакво българин, независимо от етноса си и расата си. Видял съм го в Америка, в Сингапур, в Канада и на други места.

Тогава и само тогава ще можем да имаме общество, в което върховенство има законът, а не нечия личност, раса или етнос.

Тогава и само тогава ще имаме общество, което ще отключи пълния потенциал на всеки отделен индивид и няма да има нужда той да бяга в Америка, само и само да не се чувства унижен поради своя етнос или религия. Понеже само такива хора са мотивирани да се чувстват съакционери в обществото. Само тогава те имат какво да губят и така са мотивирани да са част от него. Само тогава, когато средната "каста" отвори вратите на ексклузивния си клуб наречен "българин" и приеме роми и турци, които също са прогледнали за тези истини, ще можем да проумеем пълнотата на това, за което умря Мартин Лутер Кинг.  Само тогава ще има общество, в което човек ще бъде съден по характера си, а не по силата на това, че е син или дъщеря на еди-кой-си, или че познава еди-кой си или че е от дадена етническа група или от даден произход.

Към дадения момент олигархията няма интерес подобен национален идеал да бъде взет на сериозно. За тези в най-горната каста е удобно българи, роми и турци да са в постоянна вражда. Така вниманието не е насочено към истинските предатели и грабители.

Това не означава, че няма куп културални проблеми, било то проблеми присъщи на българската национална култура (имаме си бол такива), или проблеми на ромската култура (изобилие и от такива). Но това е проблем "Б". Проблем "А", ако ще прибегнем до градация на българската национална трагедия, е управлението на олигархията, независимо кои са нейните представители според партия, етнос или друг белег.

Капанът, в който попадат мнозина иначе здравомислещи българи, е капан устроен им от медиите на олигарсите. Насочването на прожекторите към Проблем "Б" е съзнателно и под директивата на властимащите. И понеже проблемите изобилстват, без значение дали ще е Проблем "Б", "В" или "Г", хората се увличат в тяхното безсилие да се справят с многоглавата ламя, която в един момент ги хапе чрез директни действия от страна на държавата (пример: Белене и заробването на България под икономическото иго на Путинова Русия), а в друг момент индиректно чрез ненаказаните действия на всякакъв вид самозабравили се престъпни барони, които контролират кражбите на коли, бизнеса с дрога и т.н.

За да има българска нация, трябва първо и преди всичко да стане ясно дали хората в различните етноси имат волята да превъзмогнат етническата вражда и чрез инструментите на гражданското общество, заедно да поискат отговорност от олигарсите, които са обсебили държавата, медиите, партиите и икономиката.

България наистина трябва да е на българите - въпросът е какво ще решим, че означава "българин"? Ако днес си тръгнат от страната България всички роми, турци и други етноси, и България остане населена само от етнически българи, това ще премахне ли мафиотските беззакония, културата на демонстративна престъпност и насилие, ограбването на държавата, злоупотребата с власт, полицейщината, сянката на ДС и прочие реалности? Отговорът е "НЕ" и това всички го знаем. И, ако отговорът ще е "НЕ",  тогава то той е "НЕ" и към този момент. Апелирам сега към всички етнически българи като мен - нека съберем вътрешна смелост и споделим мечтата за единен български народ, в който има място за хора от всички етноси, обединени от визията за едно по-добро общество. Общество, в което уважението към близкия и спазването на върховенството на закона не са наложени със сила - от човешки закони, а са израз на почитта към Бог, пред Който всеки човек е отговорен за делата си - днес, сега и за вечността!

Въпросът, който искам да поставя с тази статия е първо:

    •    каква е била, каква би трябвало да бъде и каква ще бъде ролята на българското протестантство в цивилзационния избор на България през 21 век?
    •    Второ, ако протестантската Църква ще има някаква ключова роля, какъв вид промяна трябва да се случи вътре в нея, за да може тя да бъде лоста, който да отмести пластовете на изостаналост и про-Руска ориентация в устрема на България към по-доброто бъдеще, което Бог има за нея?

Отговорът на тези въпроси засяга много плоскости: историческата, богословската, икономическата, философската, идеологическата, политическата, социалната и дори психологическата такива. Другата особеност на българската реалност е фактът, че именно поради липсата на традиция в принципа на разделение на властите, духовните сили контролиращи България често пъти прозират явно през своите видими и осезаеми политически и икономически "прокси” носители - партии, корпорации, организации. Шансът на България е в оформянето на самоиздържащо се, органично гражданско общество, способно да мисли и да действа независимо от прокси, или изкуствените, спуснати отгоре организации, създадени от държавата или чужди политически лобита.

НАЗАДНИЧАВОСТТА КАТО УСЛОВИЕ

Малко за моята изходна позиция и рамковото ми разбиране за състоянието на нацията. Не е трудно да се забележи, че един основен фактор за назадничавостта на България са 500-те години ислямско господство над народа ни, упражнявано от Отоманска Турция. Вторият основен външен фактор са 45-те години комунизъм, наложени насилствено от съветска Русия с вътрешната помощ на национални предатели и престъпници в лицето на една малка, но добре организирана и брутална група български комунисти.

Назадничавостта като състояние е основен фактор и условие за успеха на която и да е диктаториална система. Образовани, богати и свободомислещи личности и народ са основна пречка както в ислямските общества, така и при комунизма. Отнемането на имущество, земи, капитали и производство е ключово в подчиняването на една нация. Политизирането на образованието, културата и медиите, и пълният им контрол от партиини директиви е другият важен фактор за превръщането на едно общество в крепостно селячество, на което е гарантиран екзистенц минимума (например ВиК, електроснабдяване и поп-фолклорни креатури като шоуто на Слави да речем). Неслучайно част от стратегията на комунистите е била изкарването хората от селата и вкарването им в жилищни блокове в градовете. Контролирането на големи маси от хора е много по-лесно, когато те бъдат отделени от земята, която притежават и така се прекъсне емоционалната връзка и екзистенциално усещане за собственост и независимост на мислене и действие. От друга страна, колкото повече хора са зависими от услугите на централизирани обществени корпорации като ВиК и Електроснабдяване, толкова повече оборот и възможност за присвояване на пари съществуват. Държавата няма интерес от това хора да живеят самостоятелно и да ползват свои собствени генератори и източници на енергия, понеже държавата (поне към днешна дата) е част от инструментариума на управляващите олигархични мафиотски структури и обръчи, чието финансиране е тясно свързано с източването на държавни пари.

Друг фактор за назадничавостта на България е изолацията, на която беше подложен народа ни преди 1989-та година. Според данни, предоставени в труда на Мартин Иванов “Реформаторство без реформи”, броят на българите, на които комунистите са разрешавали да излизат от България през 80-те години е варирал едва между 12-18 хиляди годишно! Не само това, но тези хора вероятно са излизали основно до други източни републики, а не на Запад. Това означава, че България по онова време е била един голям затвор, а който не e работил със затворници, той не разбира как това да си изолиран от външния свят засяга отделната личност психологически. Същото се отнася и за цели общества. Колкото по-изолиран е един народ, толкова по-лесно е той да бъде манипулиран и лъган.

Вярата и религията са другата основна човешка сфера, в която диктаторите не могат да си позволят лукса на свобода и избор. Протестантите са естествен идеологически враг на ислямисти и комунисти, които добре съзнават факта, че съвременната демокрация и западна цивилизация не биха били това, което са, ако не беше влиянието на протестантсвото в Европа от 16 век насам. Така, бългаското протестантство е между “чука и наковалнята", между западния и източния цивилизационен модел, между миналото и бъдещето. Ще изпълни ли то своята мисия, или ще се провали? Ще остане ли бългаското протестантство назадничаво, или ще излезе от сянката на своето мрачно минало?

СИЛИТЕ, КОИТО ФОРМИРАТ ДНЕШНИЯ РЕЖИМ

Какво определя макро-социалния модел на България през последните 20 години на пост-комунизъм? Кои са основните сили, които определят българската реалност и режим на съществуване? Смея да твърдя, че това са бившият комунистически елит и ислямистите, сега опериращи основно под шапката на ДПС и експлоатиращи съответното етническото и верско малцинство, което представляват. Не е нужно да си професор, за да установиш това. Едно проследяване на движението на капитали разкрива картината на масово изливане на пари в България с цел застрояването на стотици нови джамии. Това не се прави от светски турци, а с парите на Уахаби - радикални мюсюлмани от Саудистка Арабия и други страни от световната ислямска умма (братство). Силовата централа на лявото остава Путинова Москва, мрежата им за влияние остават структурите на тайните служби от миналото и средствата им за действие - компромати, изнудвания, заплахи и търговия с влияние и капитали. Силовата централа на ислямистите е Истанбул, който вече за едно десетилетие държи стабилен курс на ислямизация и отделяне от западните си алианси.

Мисля, че не е твръде крайно да се каже и това, че чисто българска политическа класа не съществува. Т. нар. “националисти" и дори т. нар. “десни" са по-скоро производни на олигархичното ляво, клонирало се в изкуствено осеменени партии и движения, а не произлизащо от малкия бизнес и обществото в неговите органични форми.

На всичко отгоре смятам, че единственият ясен сигнал за отделяне от орбитата на Русия и приобщаването на България към западната цивилизация, беше подаден от правителството на Иван Костов в края на 90-те. Така, вследствие на този цивилизационен избор, България беше приета от Западна Европа. Това стана поради нуждата на Запада и НАТО от гео-политическо презастраховане, а не поради това, че декомунизацията на България беше стигнала достатъчно ниво народ и държава да бъдат наречени демократични с чиста съвест. Продължаващата корупция и беззаконие потвърждават това мое твърдение.

ЦИВИЛИЗАЦИОНЕН ИЗБОР

Какво, би следвало да се запитаме, би спомогнало България да се интегрира по-естествно като страна-членка на европейската общност и НАТО? Кои биха били факторите в промяната на нейната вътрешната нагласа и състояние на националната култура и обществото? Докато политиците се чудят как може това да стане, предлагам следните размишления:

Освен промените в държвата, има и вътрешни механизми, които могат да се задействат само от не-политически сили, които не могат да бъдат спуснати от партиини централи. Това е силата на личния избор и в частност - силата на вярата. През последните 20 години българското протестантство, паралелно със своята чисто духовна мисия да проповядва Божието Слово, можеше да бъде един ключов и естествен културален фактор в процеса на приобщаването на България към западната цивилизация. Де факто, това започна да се случва естествено още в първите месеци и години след падането на режима на Живков. Първите “западняци", които дойдоха в България бяха именно западни християни, водени от желанието да помогнат на народа ни да се възстанови след 45-те години комунистически терор. Аз лично бях свидетел на това масово явление. На България беше оказана повече духовна и хуманитарна помощ от протестантски организации, отколкото от който и да било друг през онези най-трудни години на икономически крах.

Какъв беше отговорът на българските комунисти след завръщането им на власт чрез служебното правителство на Любен Беров? Демонизирането и преследването на новосъздадени простестантски църкви, една от които беше и тази, чиито основател и старши пастор бях аз. За най-голяма жалост, българското общество не разбра как омразните му до вчера комунисти се бяха трансформирали в собственици на нови медии, журналисти, политици, преподаватели в учебни заведения и т.н. Протестантските църкви бяха представени за опасни “секти", демонизирани чрез бълването на ежедневна пропаганда и набедени за едни от основни причинители на бедите на бългаското общество от онова време. Тесногръди православни функционери, също креатури на държавата, не можаха да устоят на изкушението и се включиха в лова на вещици, бидейки отново експлоатирани от реакционните леви и ислямстки лобита.

Така България (държава и народ) се оказа в незавидното положение на търсеща пътя към своята версия на благополучие от западен вид, но вътрешно все още с промит от червената пропаганда мозък, който третира думи като “протестант" и “капитализъм" като равнозначни на “сектант" и “експлоатация". Протестантите, които бяха най-естественият вътрешен фактор за промяната на цивилизационният избор на България, бяха маргинализирани и демонизирани. Капитализмът, който е икономическия фундамент на либералната демокрация, беше набеден като основен виновник за състоянието на хронична бедност, от което сякаш България не може да се изцели вече 20 години. Това е нито повече, нито по-малко, една малка национална трагедия, която обяснява поне отчасти причината за днешното състояние на българската държава и народ.

ПРОМЯНА?

За щастие, изглежда сякаш назадничавостта е загубила в някаква степен своето влияние. Повече хора излизат навън, или имат приятели и роднини, които живеят навън. Интернет е друг основен фактор при осигуряването на достъп до нефилтрирана информация. Повече и повече хора започват да разбират, че светът не се върти около Москва и Истанбул. Старите политически муцуни стават все по-неприятни и все по-заменими.
Това обаче не е достатъчно. Досадата от нещо старо не е гарант за това, че нещо ново и по-добро ще дойде.

За съжаление българското протестантво до голяма степен продължава да се труди в сянката на зловещата кампания анти-секти, която силите на ДС успяха да изпълнят с голям успех през 90-те години. Дори по-цивилизовани и с по-малко неприязън, медиите продължават да са “вражеска територия”, когато стане дума за отразяването на дейноста на протестантските църкви в национален, или дори локален мащаб. Хората по църквите не са обзети от евангелизационния ентусиазъм на 90-те, който днес е отстъпил място на борбата за икономическо оцеляване, личностно развитие и семейни проблеми. Много от пасторите на църкви са заети със своите религиозни проекти, често пъти изглеждащи сякаш живеят в някаква паралелна реалност, несвързана със заобикалящия ги свят. Хората с визия за спасението на нацията са осмивани. Много от младите хора са се потопили в търсенето на смисъл и културна актуалност.
Нещо трябва да се промени!

Предлагам три основни сфери на вътрешна промяна, които биха могли да доведат до ренесанс на бългаското протестанство като фактор за българската национална кауза, а оттам - и в сърцето и ума на обществото, и на отделната личност. Тази промяната трябва да е толкова рязка, радикална и неумолима, че мога да я опиша само с една дума - революция! Знам, че този език няма да се хареса на политиканите и на религиозните функционери, които са професионалисти по адаптация. Въпреки това, Исус, който влезе в храма да изгони търгашите с камшик, не би намерил следното за твърде радикално:

1) ТЕОЛОЖКА РЕВОЛЮЦИЯ

Ако трябва да се започне от някъде, трябва да се започне от теологията. Две са основните доктринални интерпретации, които спират движението напред в българското протестанство: диспенсационилистичната есхатология и хипер-калвинизма. Те трябва да бъдат заменени с поучението за Царството и синергистичното естество на Божието дело на земята. Отмахнем ли пречката “последно време”, “Антихрист” и “грабването”, така както се проповядват и тълкуват от повечето хора днес в България, протестантската църква ще получи моментална теоложка инжекция, която е изключтелно нужна към дадения момент.
Разбирането за естеството на църквата като “еклесия” е свързано с поучението за Царството и е също ключово. Откровението за това, че бизнеса и работното място са също форма на служение, а не само кариера и начин за преживяване, е другият важен теоложки компонент на промяната на вътрешното състояние и движение напред.

Хипер-калвинизма, който е крайна форма на реформираната теология, продължава да парализира огромни маси от хора, които смятат, че каквото и да се случи е Божията воля и ако Бог иска нещо добро да стане, Той сам ще го извърши - със или без нашето участие на земята. Това е грешно схващане и то ограбва църквите ни от силата на про-активното християнство, което виждаме в книгата Деяния на апостолите.
Други сфери на теоложка революция са разбирането за бизнес, пари, икономика, кариера и човешко развитие. Въпреки, че традиционно протестантите на Запад са известни със своят предприемчив дух като двигател на капитализма, в страни като България продължават да се ширят учения, които осъждат успеха и забогатяването. Друга сфера на революционно поучение е приложението на християнските принципи на живот в сферата на общественото устройство, политиката и управлението.

2) МОРАЛНА РЕВОЛЮЦИЯ

Църквата в България има нужда и от морална революция. Първо и преди всичко това трябва да започне с изчистването на компрометирани персони от българските амвони. Може би не е ясно на повечето хора, но основната причина за това българското протестантво да е толкова разделено не е само чисто човешкия аспект на голямото “его” на пастори и техните политики, нито дори плътското ни християнство. За съжаление този проблем е многократно усложнен от предателството - на много нива и по много начини; проблем с морален еквивалент равен на национална трагедия.

20 години след падането на комунистическия режим, българското протестантство продължава да бъде водено от компрометирани личности. Компрометирани личности като например пастор Васил Еленков, който в проповеди пред американски църкви твърди, че е бил арестуван над 300 пъти и е бил в затвора 36 пъти в период на 15 години служение по време на комунизма. В същото време пасторът се издига до позиция на заместник-директор на държавно предприятие и имал на разположение служебен автомобил! Колко от вас, драги читатели, знаете, че не е възмножно по времето на комунизма някой да бъде в затвора 36 пъти за 15 години и в същото време да се издигне до позиция на заместник директор в дръжавно предприятие?! Подобни разкази могат и да карат хората в Америка да се впечатляват, без много да се замислят над това, което са чули, но ние, които сме расли и живели по онова време, знаем, че такива неща просто нямаше как да се случат. Въпросът ми е: кога точно пасторът стана заместник-директор на държавно предприятие по времето на комунизма - между 25-я и 26-я път ли, когато беше в затвора, или след това?

В последствие, без наличието на демократичен закон регулиращ сферата на вероизповеданията, де факто по времето, когато старият комунистически закон бе все още в сила, държавата позволява на пастор Еленков да регистрира вероизповеданието Обединени Божии Църкви и то по времето, когато други църкви бяха затваряни поради това, че били извън закона?!?! А по чии закон беше регистрирано това вероизповедание, след като нямаше никакъв такъв, освен стария комуниститчески?

Личности като Васил Еленков и други такива, които както преди 1989-та година, така и през последните 20 години, са инструмент на държавата да спира, контролира и деформира истинското автентично движние на Бог в българското протестанството, трябва да се оттеглят от хоризонта на българското протестантство и да дадат шанс на ново поколение лидери да поведат Църквата в едно ново бъдеще, лишено от сянката на комунистическото минало и неговите схеми, манипулации и интриги.

Някой ще възрази, какъв е проблемът - миналото е минало! Не точно, казвам аз! Компрометирани пастори създават комрометирани църкви. Компрометирани църкви създават компрометирано протестантство. Компрометирано протестантство НЕ МОЖЕ да се противпостави на компрометираното в българското общество и така става съучастник на злото, а не инструмент на истината в Божията ръка.

Тогава и само тогава, когато българската протестантска църква се пречисти от компрометираните пастори и техните производни, ще можем да сме свидетели на едно ново изливане на Святия Дух, подобно, или дори по-велико от това, на което бяхме свидетели в началото на 90-те години, когато хаосът беше такъв, че агентите на ДС изгубиха контрол за кратък период от време.

3) ИКОНОМИЧЕСКА РЕВОЛЮЦИЯ

Една основна грешка на западната църква през 90-те години беше нейната наивност що се отнася до икономическите фактори, които бяха в действие по онова време. Без да влизам в детайли, нека кажа следното: финансирането на български пастори и техните църкви и проекти до безкрайност е една от най-лошите услуги, които ни направиха богатите “роднини" в Тялото Христово на Запад. По една или друга причина, аз и църквата, която основах, бяхме самофинансирани от самото начало на нашето съществуване. Не бяхме проект на западна църква, нямаше бюджет отпуснат за нас от който и да било. Аз, семейството ни и служението ни имахме болезнената привилегия да не бъдем ничии мисионерски проект, да не ни се покриват всеки месец сметките от който и да било, и да трябва да живеем чрез вяра през цялото време. Това променя начина, по който човек мисли и действа. Както и това все да си клон на някой и някой все да ти плаща сметките, предполагам, също променя начина на мислене и възприятие на реалноста.

Гореизложеният двоен стандарт е една от основните причини българското протестантство да е икономически анемично и зависимо на външно финансиране дори до днес. Ако на лидерите им се беше наложило да живеят чрез вяра през всички тези години, щяха да знаят, че бизнес, кариера и продуктивност са свързани с Божието разбиране за духовност, вяра и служение. За съжаление, повечето пастори разбират от “бизнес” колкото да кажат една молитва за благословение и да вкарат църквите си в някой мрежов бизнес! Единици са тези, които са управлявали малък бизнес и разбират какво е бюджет, наемане на работна ръка, крайни срокове, договорни анагажименти, капитализация и маркетинг. В резултат на изкуственото финансиране на църквите от западни организации (което може да бъде сравнено с държавното субсидиране като начин на капитализация), цели блокове от вярващи днес живеят с мисълта, че едва ли не, Западът ни дължи това. Други пък не разбират силата, която една църква има, тогава когато всички нейни членове практикуват библейските принципи на даване.
В резултат на цялата тази дискфункция, бизнеси управлявани от християни, са или неконкурентни на пазара, или успяват изцяло по светски модели и се оказват обвързани със системата, което не ги прави по никакъв начин свидетелство за действието на Бог в сферата на бзинеса.

Простата истина е следната: ако повечето от нашите пастори след завършване бяха развили някаква форма на успешна професионална кариера, или бяха управлявали собствен бизнес, те вероятно биха имали много по-библейски мироглед, увереност, размах на действие и начин на мислене. Това би довело до силни автономни църкви, в които хората биха били разпознати като служители на Бог в сферата, в която са призвани и екипирани съобразно това. Това би довело до съвсем нов начин на финансиране на Божието дело, а не уродливите форми на религиозно брокерство, което практикуват повечето от по-състоятелните водачи на служения в България.

Много още може да се каже за икономическия фактор като определящ, но това ще направя в друг постинг.

Ще преживее ли Тялото Христово своята вътрешна революция в гореспоменатите три сфери?

Ще успее ли протестантството да изиграе своята роля в цивилизационния избор на България в настоящото и бъдещото поколение?

Очаквам вашите мнения с интерес!

Само ден след публикуването на Фейсбук страницата посветена на въпросите около личността и дейността на епископ Васил Еленков, емоциите и епитетите в страницата достигнаха токсични нива от балкански размери.

Изведнъж наизлязоха от всякъде ревностни зелоти, обвиняващи публикувалите страницата в това, че са всичко най-лошо на света. Типично за културата на мълчанието, когато някой я наруши, той бива демонизиран, което разбира се е добра стратегия за прикриване на истинските проблеми в Тялото Христово. Изведнъж ФАКТИТЕ завариха миряни и пастори неподготвени за това как цивилизовано да обсъдят теза, която е ясно изложена и документирана. 

Не е ли интересно как в миг на око всякакви интересни и опитващи се да звучат умно “християни” се появиха обединени от едно нещо - неприязън към личността Георги Бакалов! Защо? Понеже се предполага, че аз съм повел някаква личностна война срещу Еленкови. Може би е важно тук да кажа следното: като човек, който е имал взаимоотношение с пастор Еленков и неговия син, мога само да потвърдя, че по човешки говорейки, те са едни приятни и обаятелни личности, всеки със своите уникални способности, и вярвам - стремящи се да служат на Бог и Църквата. Нито аз, нито всички други, които задаваме конкретни въпроси в публичното пространство, имаме нещо лично против семейство Еленкови. Всеки опит да бъде представена тази инициатива като личностна война е манипулация или просто разкрива ниското ниво на мислене, типично за балканския ни манталитет.

Това, че нямам нищо лично против някого, не значи, че съм съгласен с неговите позиции - морални, доктринални или други такива. Не значи, че не мога да предизвикам тези техни позиции в публичното пространство. Не значи, че не можем да задаваме въпроси и да стимулираме мисленето на християнската общност в търсене на отговори, които би трябвало да сме получили отдавна.

За съжаление, реакциите във форума издават една патологична картина на състоянието на нашего брата християнина. За тях например въпросът за миналото на г-н Еленков и това как е възможно той да е бил едновременно уж преследван, вкарван в затворите, арестуван и в същото време - да е станал заместник-директор на държавно предприятие в условията на комунистическата диктатура, не е интересен и важен. В момент, в който българското общество започва най-накрая, след 20 години, да търси едно пречистване от комунистическото си минало, това не е интересно за т. нар. християни. Те са решени да живеят в някаква илюзорна, идилична, паралелна църковна реалност, имунизирана срещу това, което става около тях. Това, видите ли, е “духовното” състояние. И как смеят сега някакви си там ужасни лъже-апостоли и лъже-пророци да им пукат балона на какво - единството, може би?

Когато преди години книгите на Стефан Банков разкриха чудовищната картина на това, което е представлявало държавното протестантство преди 1989-та година, хората го обвиниха, че бил “огорчен” (!?!?). Но колко си зададоха въпроса - как е възможно да са ставали такива предателства в “църквата” за години и какво означава днес това за нас? За бъдещето ни, за децата ни?

Сега, когато българското общество с ужас разбира, че половината български дипломати са били агенти на ДС, “духовни” хора се навдигат срещу тези, които на глас задават въпроса за миналото на духовните ни "дипломати", които ходят по света и говорят странни истории за това как са били едно време хем гонени от системата, хем заемали позиция "заместник-директор" в същата тая система.

На някои хора им се иска хем вълка да е сит, хем агнето цяло. Или в нашия случай - хем заместник-директора да е сит, хем пастора да е останал цял и то - в условията на комунистическа България. Простете наивността ни, но аз и много други хора, просто не можем да си обясним как точно е било възможно по онова време да си бил едновременно затворник (36 пъти в затвора), гонен (над 300 пъти арестуван, бит и преследван), хем да си се издигнал до позиция, която по правило в онова мрачно време се даваше само на хора, доказано лоялни на режима?!

Или, може би, толкова скоро забравихме за това минало и уроците, които трябваше да сме научили оттогава насам?

В резултат на подетата дискусия във Фейсбук, за пръв път в публичното пространство беше обявено (от Анатоли Еленков) това, че пастор Еленков имал намерение да направи публично своето досие от преди 1989-та година.

Според информация, която наскоро ми сподели лично народният представител Мартин Димитров, едно от условията на СДС за членство в партията, е всички родени преди 1973 година да отворят досиетата си и да могат да членуват само, ако не са били сътрудници на ДС.

Апелирам това да направят и ВСИЧКИ български пастори, които попадат в същата категория (родени преди 1973г.)! Настоящата дискусия засяга много повече от това да се изясни достоверността на изнесената противоречива информация от пастор Еленков в негови проповеди в САЩ. Българското протестантство трябва да се пречисти от срамното си минало на предателства и раздори, ако искаме да наследим Божието обещание за спасението на нацията ни и движението на Святия Дух в църквите, и в народа ни като цяло.

Не си спомням подобен публичен апел да е бил правен до момента в годините след 1989-та. Ако е бил правен досега такъв, присъединявам гласа си и каня и вас да направите същото. Знам, че всички няма да се присъедният. Може би само тези от вас, които не са се оставили да бъдат зомбирани от духа на религия и не са изгубили способноста да мислят с главите си и чиито здрав разум им казва, че не е възможно хем директора да е сит, хем пастора да е цял, нали?

Един посетител моя блог ми остави коментар, който ме мотивира не само да му отговоря обстойно, но и да напиша този постинг. Читателят на моя блог ме попита и за това, какви решения предлагам, след като съм тръгнал да помагам на хората да прогледнат с прости сметки за това колко много държавата краде от тях и децата им. 

Като стане дума обаче за решения, нека поясня, че не вярвам в решения извън християнския мироглед. Затова ще говоря за Библията и икономическите постулати, които можем да извлечем на базата на Стария и Новия Завети. 

Исус даде ясна заръка: 

Мат. 6:31 И тъй не се безпокойте, и не думайте: Какво ще ядем? или: Какво ще пием? или: Какво ще облечем?

    33 Но първо търсете Неговото царство и Неговата правда; и всичко това ще ви се прибави.

34 Затова, не се безпокойте за утре, защото утрешният ден ще се безпокои за себе си. Доста е на деня злото, което му се намери. 

Някои християни обаче ПОГРЕШНО са изтълкували това поучение, сякаш Исус каза "НЕ РАБОТЕТЕ за храна и дрехи". 

Да не се безпокоиш и да не работиш са две напълно различни неща! 

Исус не каза - Не работете, Бог ще ви даде всичко, дори без да си мръднете пръста! Той само каза - НЕ ЖИВЕЙТЕ В СТРАХ! 

"Търсете Царството" не е синоним на "не си търсете работа"!

Идеята тук е - като ще работиш, търси Неговото Царство, разчитай на Неговата помощ, а не на някакъв си анонимен "бог" наречен "КЪСМЕТ"!

Безпокойство и страх са състояния на духа, и ума на човек. Полагането на труд е полагане на труд. Можеш да полагаш труд в състояние на страх и безпокойство, и можеш да полагаш труд в състояние на вяра и надежда. Ти избираш! Да си вярващ означава да полагаш труд с увереността, че Бог ще умножи плода на ръцете ти! 

Важно е обаче и в какъв контекст се случва цялото нещо - в контекста на свободен пазар (капитализъм) или централизирана икономика (социализъм)! 

Бог не може да благослови хората в условията на социализъм (да не говорим за комунизма, който е 100% икономическо и всеки друг вид робство). 

Да се съгласим, че Бог може да благослови човек в условията на социализма, командно-контролната икономика и голямата държава, означава да обявим кражбата или за зло без последствия, или за благодеяние! 

Да работиш за нищо е социализъм, или иначе казано - кражба и отнемане на заработеното от теб!

Бог не е социалист - т.е. крадец! Той може да помогне на някои хора, в някои моменти, за някои неща в условията на комунизъм, социализъм, или друга форма на опресия в обществото. Но той не може да те благослови, понеже библейското схващане за благословение не е случка, а състояние. 

Да си благословен е състояние, а не случка. 

Манната, която Бог даде от небето на скитащите в пустинята израилтяни за 40 години беше случка и чудо, която се случваше отново и отново. Обещаната зема беше състояние, което Бог искаше да даде на израилтяните за поколения напред. Разликата е голяма!

Бог иска да ни дава силата да придобиваме БОГАТСТВА! Това просто не може да се случи в макро-икономическите условия на социализма, понеже социализмът е икономическа система за отнемане на богатства от хората, т.е. напълно противоположно на това, което Бог иска да направи с отделните хора и обществото като цяло. 

Второзаконие 8:18: Но да помниш Господа твоя Бог, защото Той е, Който ти дава сила да придобиваш богатство; за да утвърди завета, за който се е клел на бащите ти, както прави днес.

Бог ни дава силата да придобиваме КАПИТАЛИ! Хора, които имат капитал, или иначе казано - средства, могат да направят всяко добро нещо за света. Могат да започнат нов бизнес, като по този начин осигурят дългосрочно доходи за себе си, от които могат да заделят, да помогнат на близките и ближния си. Могат да раздадат капиталите си. Могат да ги дадат назаем. Могат да направят много неща. 

Как?

С находчивост, изобретателност, здраво работене и упоритост! 

Това е есенцията на капитализма - правото на всеки да приложи уменията си с цел да реши нечии проблем, за което да получи възнаграждение, с което той може да реши да прави каквото си поиска. 

Бог не благославя социализма, понеже Бог не благославя кражбата. Държава, която краде от гражданите е проклета от Бог!  

Социализъм означава отнемане на личната собственост (твоите доходи или голям процент от тях) от политическия елит и, или а) явното и безсрамното му ограбване, или б) задкулисното харчене за всякакви псевдо-обществени проекти, като например "националните" телевизия и радио! Примерите са много. 

Това са важните решения, които България трябва да направи като нация - отделната личност и нейните държавници: 

• Пълно, невъзвратимо отричане на социалистическата идея за държавата, която изземва средствата (капиталите, собственоста) на хората под фалшивия предтекст, че тя ще е по-добър стопанин, или че ще се погрижи за хората и техният живот. 
• Съзнателно приемане и систематично следване на приниципте на свободното общество: върховенството на закона, свободата на отделната личност, нейното право на собственост и живот, и конституционно ограничената роля на държавата. 
• Създаването на граждански механизми за упражняване на постоянен контрол над държавата и произлизащите от нея институции. 

Как ти звучи това, thebravoeman? 

Понеже на мен не ми звучи като мърморене. :)

Read the rest of this post »

Първоначално качих това като коментар към блога на моя приятел Сашо. После реших да кача и в моя блог, за да стигне до повече хора.

За съжаление, комунизмът научи хората как да смятат в училище и как да не смятат след като завършат. Понеже, ако започне човек да смята, може и да стигне до факти, и заключения, които ако стигнат до повече хора, може да доведе и до революция.... всъщност, като говорим за революция, питам се - защо не? Ами сигурно понеже няма достатъчно революционери, кой знае? И, за да няма объркване - не говоря за някаква пролетарска революция! Говоря за бунт срещу самодоволните, оядените, мазните доганогоцета (да, от днес това е нова дума в българския език!), корумпираните псевдо-всичко персонажи, които вече 20 години държат България в орбитата на Москва, миналото и назадничавостта.

Е, кой знае пък, може след този постинг на някой да му заработи "I'm mad" машинката отвътре и да вземе, че да направи нещо по въпроса. Ето и нашият пример за това точно колко държавата краде от теб и децата ти в цифри, и проценти. Тук няма да говорим за големите промишлени престъпления, изземването на имоти, земи и заводи. Тук ще говорим за ежемесечния грабеж и пирамидата наречена "социално осигуряване".

Знам, че Сашо в блога си говори за Бисмарк и Рузвелт... аз предлагам да оставим Америка и историята на социалното осигуряване настрана и да погледнем собствената си пирамида - днес, сега, в България. Тя е била в действие вече от много години, но проблемът е, че хората са кондицирани да носят каквото им стоварят на гърба жреците на култа към държавата, без да си задават въпроса: какво всъщност се случва тук? Грабеж. Това е краткият отговор. Всеки месец държавата ти "удържа" (разбирай - ОТНЕМА) близо 40 процента от дохода с т. нар. "социални осигуровки". С тези капитали, държавата-картел (или иначе казано монополист на властта и силата), те уверява, че ще се погрижи за твоето бъдеще. Е, това обаче тя не го прави, никога не го е правила и няма и да го направи! Тя взима пари от теб днес и сега, и плаща пенсии на възрастните (като краде по-голямата част от парите). Тези пенсии обаче осигуряват мизерия, а не доходи за нормален живот. Това е класическа пирамида. Но никой не иска да обърне внимание на това. Животът продължава и всички послушно хранят ламята всеки месец, година след година - общество-жертва, предало се доброволно на своя похитител, който се е маскирал под прикритието на това, че действа в името на "закона". (Хм, откога пък трябва да приемаме безропотно закони, които узаконяват грабежи, лъжи и престъпления?)

Но, по същество: годината е 2011-та и вие завършвате университета. Какво се случва оттук натам?

Нека вземем един студент, който ще започне работа на 25 години на 800 лв. заплата. Това е годишна заплата от 9,600 лв. Държавата му взема около 40% за да го "осигурява" в бъдещето (пълна заблуда). Това значи, че 320 лева отиват всеки месец в държавната хазна.

Предполагаме, също така, че този човек ще живее 20 години след пенсия, до 85 годишна възраст. За тези двадесет години след пенсия, предполагаме, че на човека ще са му нужни да живее нормално 20,000 лева на година, или по 1,666 на месец. Ако тези 320 лева биват инвестирани и носят 8% на година дивидент за 40 години, когато този човек ще се пенсионира (при положение, че за 40 години същият доход от 9,600 лв. на година се е запазил непроменен), той би трябвало да има на сметка 488,326 лева!!!!!

Ако тези пари продължават да са инвестирани и от тях човека тегли своите 20,000 годишен разход за пенсия, при положение, че инвестицията му продължава да му носи по 8% на година дивидент, този човек ЩЕ ОСТАВИ на наследниците си 639,598.000 в наследство! Забележете, всичко това, при положение, че заплатата на този млад човек, който е завършил университет, НЕ СЕ ВДИГНЕ за 40 години. Което можем само да предполагаме, че не е така. Ако заложим дори само 3% повишение на година, сумата става астрономична.

Е, вие ми кажете:

* Колко от вас очаквате като се пенсионирате, държавата да е инвестирала вашите пари за осигуровки на 8% годишен дивидент за 40 години?
* Колко от вас очаквате пенсията ви да е 2 пъти повече от заплатата, която сте получавали?
* Колко от вас очаквате да оставите на наследниците си над половин милион лева като остатък от вашите спестявания и инвестиции през годините?
* С тези изчисления, дори груби, можете да видите КАКВО и КОЛКО всъщност "държавата", или да я наречем "картела", те ограбва - теб и децата ти.

В замяна получаваш какво:

* армия, която пази границите на родината :)
* полиция, която НЕ ТЕ пази от престъпниците.
* законотворци, които се гаврят с народа и са превъплъщение на корупцията.
* институции, които те рекетират на всяка крачка и се държат сякаш си им слуга.
* централна банка, която те ограбва допълнително чрез изкуствени манупулации на своите собствени полици и лихвени проценти.
* държавно училище, в което учат децата ти, че са маймуни.
* национално радио и телевизия.
* парно...?!?!?
* язовири и паркове :)
* е, може и да съм пропуснал някоя и друга благина като ЗОК, но тя е ограбена отдавна, така, че защо да си губим времето?

Е, как да не си доволен и да не си платиш социалните осигуровки с радост? И най-вече - как да не се чувствате осигурени?
ПП: Написах този постинг (вкл. с времето за изчисленията) за около 30 минути. Ако има правописни грешки, who cares? По-добре вижте ГОЛЯМАТА ГРЕШКА, а именно това, че НЯКОЙ, ЕРГО - ДЪРЖАВАТА, или по-скоро кликите от корумпирани кръгове на корупция, използват "закона", за да те рекетират всеки МЕСЕЦ без ти да можеш да кажеш каквото и да е.

"...И така, въпросът е: тюрки ли са прабългарите? Тюркоезично ли е било населението, което Аспарух довежда на Долния Дунав? Всички съвременни автори отговарят на това утвърдително [2]...."

Целия текст тук: http://www.kroraina.com/bulgar/rashev_bg.html#2.