ОТ ПОКРИВА

След падането на режима на Тодор Живков през 1989та година, това, което настъпи в България може да се определи най-кратко, точно и ясно с една дума - хаос. 

Заграбвания на територии от новосъздаващите се олигарски, силови групировки, кражби на коли, бомбени атентати и разстрели на мафиотски босове от снайперисти. Това беше ежедневието ни за години в периода до кажи речи 1997-98 година, когато нещата започнаха да се уталожват. 

Е, някъде там, в целия хаос, Бог се движеше и посети нацията ни. Стотици хиляди чуха Евангелието. Някои избраха да реализират кариерата си на религиозни лидери по утъпканите пътеки на религиозните политики, други нямаха проблем да се конфронтират със системата лице в лице. Защо ли? Ами понеже системата първа се конфронтира с нас. Нарече ни сектанти, обвини ни във всичко най-отвратително, което някой може да си помисли. Натовари ни с собствените си грехове и реши, че най-големият проблем на нацията са религиозните хора, религиозната свобода, религиозните организации и институции. 

През месец април 1994та година имах привилегията, заедно с църката ни (по това време наричаща се Слово на живот), да организирам и водя МАРШ НА СВОБОДНАТА ВЯРА. Над 6000 души по наши изчисления бяха част от марша. 

Кулиминацията на Марша беше предаването в парламента на деклрация - призив към властите в България да гарантират свободата на вярата и да не провеждат политика на дискриминация срещу протестантите. 

Смея да твърдя, че ако всички протестанти в България бяхме продължили да слагаме натиск на държавата в този дух, никога нямаше да се стигне до това да бъдем маргинализирани така, както сме днес. Не е късно рефоматорски настроените лидери да започнат да работят заедно за възстановяването на позицията на Тялото Христово в обществото като цяло. Не е твърде късно да се консолидира Тялото Христово около общовалидните ценностите и принципи на Царството - свобода, вярност, живот, достойнство. 

Загубихме някои битки, други спечелихме, но войната продължава. Войната не е срещу хора, политически партии или различните фракции, които изглежда винаги създават проблеми. Те са само кукли на конци дърпани от истинските ни врагове - Сатана и назначените от него духовни управници на тъмнината. Време е да пробием обсадата им и Църквата на Исус Христос да излезе на ново място в духа - да прокламира Евангелието с власт и сила, за да чуе всеки и всеки да се преклони пред Исус Христос. 

Настоящите архивни кадри са части от видео поредицата "Битки и победи" и се пускат за пръв път в Интернет. 

Георги Бакалов

Онлайн дискусия на тема идентичноста на българският протестантизъм.

Експериментален видео чат. 

Втора част на поучението на тема Мат. 28:19.

Кой е отговорен за неадекватноста на Тялото Христово? Преди всичко тези, които проповядват и поучават!

Повече по темата в следното видео:

Спомняте ли си някои от тези илюстрации в забавните страници на вестници и списания - Откриите 10те разлики! Лично аз мисля, че последно се "забавлявах" с нещо такова за последно някъде в 3ти клас, но както и да е, схващате идеята, нали? 

Е, гледайки на съвременното протестантство, аз се опитвам да намеря приликите с християнството, което виждам в Деяния на апостолите. Задачата не е лека! Нещата се усложняват ако към стандарта добавим и поучението на Исус. Например тази част, която популярно наричаме "Великото поръчение". Вижте Мат. 28:18-20.

Традиционно, превода на стих 19 е оформил и съвременното разбиране на много, ако не повечето деноминации и богословски школи що се отнася до световни мисии и евангелизма.

стих 19. И така, идете и създавайте ученици измежду всички народи, и ги кръщавайте в името на Отца и Сина, и Святия Дух.

Твърдя, че традиционният превод в стих 19 е грешно преведен! Правилният превод е:

стих 19. Идете, прочее, научете всичките народи, и кръщавайте ги в името на Отца и Сина и Светия Дух.

Следното видео разглежда темата в по-големи подробности.