Когато се сетя за Иво Орешков, в ума си виждам две лица - едното усмихнато, а другото сериозно. А той е и двете - радостен и лъчезарен и същевременно сериозен и с дълбочина. Така беше от първия път, в който го видях преди повече от 10 години, така е и до днес. С него човек може много да се смее и то от сърце, но знайте, че в даден момент, без да го очаквате, Иво може да ви зададе въпрос, който изисква нищо по-малко от 100% честност и сериозност.
Иво е реален. С всичко с което се захване.
С дрогата, с която за 8 години е бил на "ти". С дивите си приятели, с които е споделял живота на наркоман.
Беше решил да е реален и с Бог, тогава, когато една група християни бяха започнали да му говорят за Исус. Затова и Бог е бил реален с него - от тогава и до днес. Затова и промяната в него е реална. Реално е и благословението в живота му - възстановеното му психическо и физическо здраве, емоционалната и духовната му стабилност, брака му с Цвети, с която е повече от ясно, че са лудо влюбени. Реалното Божие благословение се вижда и в малкия им син Денис, който грее от щастие!
За мен Иво никога не е бил просто "член" на църква Прелом. Аз не гледам на хората като на "членове" или "не-членове". Просто смятам, че има такива, които са реални със себе си, с Бог, с другите и такива, които не са. Които винаги задържат дадена част от себе си само за себе си...и после се чудят защо Бог не изпълва живота им изцяло.
Като мисля за Иво, мисля като за приятел, който се радвам, че имам привилегията да познавам и с който очаквам заедно да споделим бъдещето, така че мнозина да чуят от него за променящата сила на Исус и...приятелствата, които се раждат в Него между хора, които са реални.
Благодаря ти, Иво! Най-доброто тепърва предстои!
