В края на месец август посетих група българи в Чикаго. На връщане към Минеаполис, на път за летището, спряхме в един магазин за български стоки - не бях влизал в такъв. На излизане дамата на касата ми подаде някакъв формуляр, който ако съм бил попълнел, щяло да помогне да се организира избирателна секция (не разбрах къде, предполагам там, в Чикаго). Формуляра искаше от мен да си разкажа и майчиното мляко, включително да си дам ЕГН-то, адрес в България и адрес в Щатите.
Да, ама не. Казах на дамата, че съм солидарен с тяхната цел, но нямам никакво доверие на държавата и нямам намерение да си давам личната информация само понеже някакъв си бюрократ решил, че му трябва. Днес моите опасения се оправдаха и държавата за пореден път доказа, че е нищо повече от една организирана шайка бандити, които няма да се спрат пред нищо в програмата си за държане на българите в режим "крепостно селячество". Доказателството - тук.Какво прави държавата? Оповестява адресите на тези, дръзнали да поискат да гласуват отвън.
Правилното нещо би било в този случай да се заведе дело против държавата, но за това са нужни човек или хора, които да го направят, както и пари и време - все ресурси, които никой от нас няма в излишък. Държавния картел обаче има и пари и време - пари иззети чрез данъци и време за защитаване на "държавните" интереси (ахъм-ахъм), разбирай защита на картела срещу действията на хората.
Следващия път да видим дали някой ще си даде личната информация като му я поискат!
