ОТ ПОКРИВА

Отдолу следва превода на материала. Превод: свещенник Георги Недялков Източник: http://www.extremecentrepoint.com/?p=11476

Аз видях как руснаците завладяха България

ЧАРЛС ЛАНИУС

Наблюдавах как Червената армия нахлу в разрушената от войната София, България, в 14.10 часа на 16 септември 1944 година. Престоях в България осем месеца, за да видя какво става в тази окупирана от руснаците страна.

Пристигнах от Турция на 7 септември. Официалните лица на българското консулство в Истанбул искаха американски журналисти да дойдат в страната и да изпреварят руснаците. Един автомобил ме чакаше на границата и с двама тайни полицаи, въоръжени с пистолети, потеглих за София. На следната сутрин се срещнах с новия министър-председател Константин Муравиев, дългогодишен либерал. Неговото правителство бе съставено само преди седмица. Той ми направи впечатление на честен и искрено говорещ демократ. Съобщи ми колко безнадеждно се опитал да сключи примирие със съюзниците. На другия ден коалиционно правителство, доминирано от комунисти, свали правителството на Муравиев и той бе хвърлен в затвора.

Първите руснаци бяха преминали границата на 8 септември. Сега един лъскав американски автомобил “Пакард” водеше колона от изкаляни и изпочупени джипове и камиони, американско производство. Бойното поделение се състоеше от момчета с розови бузи, загрубели старци с увиснали мустаци и едрогърди жени – всички с общ знаменател: вид на свирепи безжалостни воини.

Слухове за изнасилвания и грабежи, идващи от провинцията, предхождаха руснаците. Одобрителните викове и приветствия на посрещачите започнаха, когато водещата колона премина под портрета на Сталин, окачен върху набързо построената победна арка, украсена с червени знамена. Вечерта софийските ресторанти и кафенета бяха препълнени с гладни руснаци. Контролираха движението военни полицаи, които скоро бяха заменени от едрогърдести рускини с ботуши и шмайзери. Една седмица по-късно руснаците приключиха окупирането на България.
Червената армия започна операции за събиране на храна. Селяни, които допреди часове развяваха червени знамена и крещяха приветствия, сега протестираха, когато съветските войници им грабеха прасета, говеда, коне и си присвояваха храната и фуража им. След няколко злополучни случая обаче селяните разбраха, че е най-добре да оставят войниците да вземат каквото си искат.Скоро стана явно, че Съветите ще управляват България твърдо, неумолимо и тоталитарно. Те действуваха косвено, но ефикасно чрез Отечествения фронт, безпартийна организация от типа “предпочитан и покровителствуван от Москва”.
Отечественият фронт бе организиран от хитрата Цола Драгойчева, фанатична комунистка, обучена от Москва, а днес диктатор на България. При факта, че комунистите контролират въоръжените партизани и проникването на руската армия в страната, то за нея беше сравнително лесно да постави комунисти на най-важните министерски постове в новото правителство.

По времето на преврата комунистите не брояха повече от 5 процента от цялото население, което възлизаше на около 8 милиона. Мнозинство са селяни, традиционни симпатизанти на Русия, но със сигурност антикомунисти. Почти всеки селянин притежава собствената си земя и си е господар. Гражданите на София са синове и дъщери или внуци на селяни. Когато спечелят пари, обикновено ги влагат в недвижими имоти. Големи богаташи всъщност няма.

Във всеки град и село на България комунистите завзеха цивилната администрация. Обикновени престъпници – убийци и крадци – бяха освободени от затворите и назначени на постове в полицията на Югов. Те често арестуваха хора просто защото са добре облечени. Решаваха с куршуми стари лични спорове с хора, на които имаха зъб. Българи ми съобщаваха, че почти навсякъде биещите полицейски началници, кметове, бирници и някои техни заместници били разстрелвани или пребивани до смърт. Повече от сто бивши регенти, министри, заместниците им, народни прадставители и дворцови служители на починалия цар бяха осъдени на смърт от така наречения народен съд. Според официалните съобщения “народните съдилища” са осъдили на смърт и затвор над пет хиляди души. Десетки хиляди са избити и репресирани без съд и присъда.

Малко по-късно започна да се проявява силна реакция срещу Съветския съюз и поставеното от него правителство. Българите очакваха либерално демократично управление, излъчено от народа, но вместо това получиха комунистическа диктатура. Пряк политически резултат бе, че започнаха да гледат към САЩ повече от когато и да било преди. Имаха достатъчно лош опит от фашизма и не искаха комунизъм. Мислеха, че Съединените щати ще им помогнат да станат демократична страна. Руснаците и комунистите обаче бяха добре осведомени за тази тенденция и започнаха усилено да пречат и подбиват престижа на Америка.

Първа възможност за това им се удаде, когато от Турция дойдоха четирима американски военни да търсят и освободят американски летци от свалени в България американски самолети. Възглавявана от поручик Хари Харпър, групата свърши отлична работа. Само за три дни 355 американски офицери и войници бяха на път за Турция. От Харпър и подчинените му зависеше да бъдат открити и други американски военни в провинцията. Една вечер обаче руски поручик им заявил, че не са желани в България. Харпър протестирал пред руския комендант, но той им дал 24 часа да напуснат страната. Британската мисия, оглавявана от Харолд Гибсън, получила същото нареждане.
Поручик Харпър искаше да остане с риск да бъде арестуван, но полковник Гибсън бе загрижен да не се предизвика международен инцидент. Затова към шест часа вечерта двете мисии с 15 автомобила се срещнаха пред хотел “България”. Съветските представители задържаха потеглянето им с два часа, за да не разберат софийските граждани какво става. След това, придружени от руски конвой, мисиите потеглиха за Турция. Стотиците българи, станали свидетели на това престъпление, с право бяха слисани – нали руснаците, британците и амеиканците са съюзници? На следващия ден това събитие с добавки и украшения бе публикувано в българската преса.

Американски и британски членове на Съюзническата контролна комисия започнаха да изпитват големи трудности при получаване на доставки или влизане на техни сътрудници в България. Мнозина служители на американското външно министерство чакаха със седмици да влязат в страната, а после ги лишаваха от право да действат свободно. Без специално разрешение американците не можеха да се движат на повече от 6 км около София, а и тогава трябваше да бъдат придружавани от руски офицер. През зимата трябваше да имат специално разрешение, за да карат ски в неделя – въоръжени руснаци ги пазеха като че ли са военнопленници. Когато американски офицери отиваха на лов през януари, бяха задължени да доставят храна на придружаващите ги руски офицери. Ако генерал-майор Джан А. Крейн, началник на военната ни мисия, както и представителят на външното ни министерство Мейнард Б. Барнс, искаха просто да се разходят из страната, трябваше дни напред преди това да питат за разрешение и да вземат руски офицери със себе си.

През март един американски преводач, сержант Борис- Бъки Кувшинов, беше жестоко бит от двама съветски офицери. От болничното си легло той ми разправи какво е станало. Една вечер руснаци го спрели на главна улица в София и му поискали документите: “Разбрах, че искаха да предизвикат скандал, псуваха ме по руски и казваха, че американците били копелета и двулични съюзници. Предложих да отидем в руския щаб и там да покажа документите си, но единият офицер извади пистолета си и ме удари през брадата, а след това двамата започнаха да ме бият, повалиха ме на земята, ритаха ме и ми блъскаха главата в циментовите стълби”.
Генерал Крейн изпрати официален протест. След три седмици руският командир полковник Смирнов повика в канцеларията си един американски офицер с преводач и каза: “Проведохме внимателно разследване и установихме, че тези мъже не са офицери от Червената армия. Те са били беларуси, които откраднали съветски униформи и нападнали сержанта ви, за да ви дискредитират храбрата Червена армия”.

В София изобилстваха доносници и полицейски шпиони. В хотел “България” трима мъже седяха малко встрани от входа и мислейки се за незабележими, записваха влизането на всеки чужденец освен на руснаците. Приятели и познати изведнъж престанаха да ме посещават. Когато ги срещнах на улицата, ми казваха, че били разпитвани от милицията и решили, че е много опасно да ги виждат заедно с американец. Дори отказваха да говорят на друго място освен на открито, където никой не би могъл да ги подслушва. Даже лица, които имаха работа в американската легация, се притесняваха да отидат там. Неприятелското и подозриелно отношение на руснаците и комунистите имаше двояк ефект: нашият престиж пострада много, а съветският се повиши. Българите бързо забелязаха пренебрежението на руснаците към нас. Повечето се чудеха как една самоуважаваща се и велика дъжава може да допуска такова отношение. Ден след ден българите живееха под все по-увеличаващата се сянка на Русия.

Когато новината за смъртта на президента Рузвелт достигна София, един комунист адвокат ме удиви с въпроса си: “Мислите ли, че новият ви президент ще бъде комунист? Нали знаете, че ние тук сме много силни и Сталин сигурно настоява за това.”
Комунистите искаха да превърнат България в икономически зависима държава от Русия. Познавам американски тютюнотърговец, който месеци наред се мъчеше да купи тютюн. Преговаряше с доминирания от комунисти търговски комитет на ОФ, който бе иззел всичкия тютюн. Предложи да плати в долари, но комунистите поискаха да заплати в натура. Тогава американският търговец им предложи 4 кг памук за 1 кг тютюн. Комунистите обаче продадоха тютюна на руснаците, които им платиха на цена приблизително 1 кг памук за 1 кг тютюн. По-късно в Америка научих, че Русия е предложила на американски тютюневи компании големи количества български тютюн на много високи цени.

Комунистите полагаха свръхусилия да русифицират страната. В училищата беше наложено политическо обучение от нови учители, а много от бившите учители изпратиха в концлагери за превъзпитание. Учебниците бяха преработени в комунистическо-руски дух. Руската пропагандна машина беше в пълен ход. Установен беше и контрол върху кината и театрите.

За мен беше невъзможно да пращам обективни и верни репортажи. Контактите с външния свят практически спряха. Съветската цензура наложи строг контрол. Нямах право да изпращам писма вън от страната. Телефонните и телеграфните съобщения бяха прекъснати. Само цензурирани телеграми до Ню Йорк и Лондон можеха да бъдат изпращани, и то само чрез Москва.

Въпреки всичко навън проникваше достатъчно информация за положението в страната.

READER S DIGEST
October 1945
Авторът Чарлз Ланиус от началото на Втората световна война
е кореспондент на National Broadcasting Company
в Европа – първо в Рим, после в Берлин.
През 1941 година следва германската армия на Балканите,
наблюдава нахлуването й в Русия. След това е преместен в Швейцария,
а към края на 1943 г. – в Турция, в очакване да влезе отново на Балканите.
Преводът на статията ни бе изпратен от свещеник Георги Недялков,
избягал от България през 1944 г., който не е забравил родината си,
продължава да помага за християнското възпитание на сънародниците ни в Америка и у нас чрез издавания от него тримесечен бюлетин “Христос посред нас” на Bulgarian Orthodox Religious Education Society, P.О .Box 4233, Sidney, OH, 45365-4233 USA.
Вестник “АНТИ”, бр.2 от 15-21 януари 2004 г

А що се отнася до тези прословути 100 млн. жертви: те са плод не на СССР а на вс. комунистически режими взети заедно. Стантистиката е от книгата "The Black Book of Communism". изд. 1997 във Франция. Ето и данните за жертвите: 65 million in the People's Republic of China
20 million in the Soviet Union[3]
2 million in Cambodia
2 million in North Korea
1.7 million in Africa
1.5 million in Afghanistan
1 million in the Communist states of Eastern Europe
1 million in Vietnam[4]
150,000 in Latin America
10,000 deaths "resulting from actions of the international Communist movement and Communist parties not in power

Надявам се това изкривяване на цифрите да е резултат от неточно проучена информация, иначе цялото нещо доста прилича на Пропаганда. :))

автор: Калин Крумов

Калине, знам, че се водеше подобен коментар към постинга на Гергана. Правилното и логично място за твоя коментар тогава би било там, понеже поне тук, в тази нишка, нямаше такова обсъждане. Но като си започнал, нека довършим: 

1) Постинга ми не е "пропаганда", а отбелязване на исторически факт - СССР е основан на 30ти дек. 1922ра година. 

2) Постинга ми е също и призив за молитва за Русия и нейният народ. Това е много далеч от някакъв опит за "пропаганда", в който ти ме обвиняваш. Вече започвам да свиквам обаче с новият ти тон, така, че явно това е, което си избрал като линия на поведение. Няма проблем - нищо ново под слънцето! 

3) Черната книга на комунизма закупих и прочетох преди около 5 години. Тя обаче не е единственото изследване на проблема. Всеки, който сериозно се интерсува от истината за даден проблем, е длъжен да го изследва от много страни и винаги да е отворен за нова информация. Има стотици хиляди засекретни документи на КГБ, които все още не са видели бял свят. Украина разсекрети преди 3 години голяма част от архивите на КГБ в Украина и дори за краткото време след тяхното разсекретяване, има нова информация за много нови жертви. Историята все още се пише и тенденцията е броят на доказаните жертви да расте, а не да намалява. 

4) Прибързаното ти решение, че написаното от мен е "изкривяване на цифрите" в  "резултат от неточно проучена информация" и накрая обвинението в "пропаганда" показват, че ти самият си твърде уверен в собствените си позиции. Не става ясно обаче, точно кой ти защитаваш в цялото нещо - Сталин, СССР, комунзма или всички взети заедно? 

Нека сега изясня на какво базирам цифрата от 100 милиона жертви конкретно за СССР, надявам се това да е образователно и за всички други, които следят тази дискусия. 

1) Технически, ти си прав - цифрата не е 100 милиона - тя е повече! 

Нека сега квалифицирам изказването си: Stephane Courtois, водещият екипа от автори, съставили Черната книга на комунизма, нарича труда не екипа си "един от първите опити да бъде изследван комунизма с внимание насочено към неговите криминални измерения, от централните райони на комунистическите режими, до най-отдалечените места на земята." 

По-натам, точно преди да цитира статистиката, която и ти си взел от Уикипедия, той казва: "това са едни груби приблизителна изчисления, базирани на неофициални данни". 

Нека сега да видим откъде идват тези цифри и в частност статистиката за 20 милиона жервти на комунизма в СССР. 

Тази статистика идва от книгата Великият Терор (The Great Terror) на Робърт Конкуест, публикувана за пръв път през 1968ма година!!! Да, прочетохте правилно! 1968ма година!!! В тази фигиура, Конкуест ЗАПОЧВА своето броене от екзекуциите през 1936та година! Ако се включат обаче 9те милиона убити от 1917-1922ра година, както и всички други убийства, които Конкуест не включва в неговата книга, става ясно, че фигурата 20 милиона може в най-добрия случай да се отнася само за убийствата на Сталин и то това е наполвината. 

Ясно е, че цифрата цитирана от Конкуест през 1968ма година, когато е имало много по-малко информация от сега, е срамотно занижена. И въпреки това, тази цифра циркулира в различни публикации, вкл. и в издания като Черната книга. 

Мога да чуя, разбира се, бушуващият в теб въпрос - на какви източници се позовавам, след като самият аз не съм изследовател? 

След като изследвах обширно темата от няколко години, ми стана ясно, че: 

- тепърва ще излиза информация, която ще разширява съществуващите цифри. 
- има леви политически сили, които подтискат излизането на истинските цифри за размера на комунистическите престъпления.
- най-достоверният и лишен от политически лоялности изследовател по темата е проф. R. J. Rummel.

Калине, ако решиш, че си готов да минеш на ниво на проучване отвъд Уикипедия, тази "направи си сам енциклопедия", порчай си книгата The Red Plague на световно всепризнатият експерт по темата, проф. R. J. Rummel. Според неговата изследователска дейност, той дава три стойности при опита за определянето на броя на жертвите на различните комунистически режими по света в периода 1900-1987ма година - ниска, средна и висока. 

Ниските са стойностите, които циркулират в системата. 

За СССР  ниската (консервативна) стойност е 28 326 000. Неговата средна стойност, т.е. доказана от неговите проучвания до сега е: 61 911 000 жертви. Сам той обаче многократно изказва личното си убеждение, че високата стойност от 126 891 000 - конкретно и само за СССР, е по-скоро цифрата, която е по-близо до истината. 

Наскорошното отваряне на архивите на КГБ от Украина (преди 3 години), потвърждава тези предположения. Стотици хиляди архиви на КГБ остават неразсекретни в Москва. 

Надявам се сега да ти става по-ясно откъде черпя цифрата 100 милиона жертви на комунизма в СССР. 

R.J. Rummel дава много по-завишени цифри и за жертвите на комунзма в България, за което не съм правил моето лично изследване, но отново бих взел завишените стойности, а не политически коректните, които циркулират в системата. 

Ти, разбира се, както и други радетели за "обективизъм" (разбирай, смекчаване вината) на комунизма на СССР, може и да не приемеш моята позиция. За мен обаче тя е достатъчно рационална и почива на изследванията на един от най-великите изследователи на темата, а не на Уикипедия, която пък цитира Черната книга на комунизма, която пък цитира изследването на човек, писал по темата през 1968ма година. На фона на това, мисля, че моят избор да се придържам към статистиките на проф. R.J. Rummel е правилен, рационален, много по-обективен и със сигурно нямаш нищо общо с твоите набързо изстреляни обвинения, че ползвам цифри с цел "пропаганда". 

Следва таблицата със статистиката на R.J. Rummel, която посочва цифрата от над 259 милиона жертви на комунизма за периода 1900-1987 г. Само Бог знае цялата истина, но що се отнася до мен, аз избирам да приема именно тази цифра, познавайки склонноста на правителствата да крият и замазват престъпленията си в името на уж някакви национални каузи. 

"....We conclude that even though the majority of identified SEE paternal lineages are consistent with the typical European Y chromosome gene pool, their distribution and estimated range expansions clarify the specific role of this region in structuring the European genetic landscape. Contemporary Slavic paternal gene pool is characterized by the predominance of R1a and I1b* (xM26) variants as well as the scarcity of E3b1 lineages as a result of the following prehistoric gene flows. First, we envision the post-LGM R1a expansion from eastern to western Europe and second the YD-Holocene I1b* (xM26) diffusion out of the Balkans in addition to subsequent R1a and I1b* (xM26) putative gene flows between eastern Europe and SEE. Lastly, we envision a weaker extent of E3b1 dispersal out of southern Europe and SEE toward eastern Europe rather than toward western (especially Mediterranean) Europe. Our results also stress that I1b* (xM26) wide geographic distribution and massive frequencies accompanied with high diversity in most of its range among major SEE populations testify impressively to their common paternal history, whereas observed genetic heterogeneity structured mostlyalong the northwestern-southeastern axis is a result of attested prehistoric and historical gene flows with different temporal and directional characteristics. Yet the main difference between the paternal genetic history of the Slavic-speaking populations lies in the presence, among eastern Slavs (Russians, Ukrainians, Belarussians), of haplogroup N chromosomes, virtually absent among any of the western or southern Slavic populations (Rosser et al. 2000; Semino et al. 2000; Bara et al. 2003; Tambets et al. 2004), unequivocally suggesting that the historic eastward expansion of Slavs in the middle of the first millennium A.D. resulted in a substantial admixture of them with the substratum populations, inhabiting East Europe, among whom this largely northern Eurasian haplogroup was and still is widely spread."