ОТ ПОКРИВА - Filed under 'Личности'

ОТ ПОКРИВА

"Това...което чуете на ухо, прогласете го от покрива" Матей 10:27

Подписка в памет на Едуард Генов

Edyard_genov1

По време на панихидата в София, отслужена за 40 дни от смъртта на бореца против комунизма, политически затворник, участник в бунта и превземането на Сатрозагорския затвор, и един от основателите на "Независимото дружество за защита правата на човека в България" – Едуард Генов, бе предприета подписка, с предложение, една малка улица в София (вероятно тази на която живееше Еди), да носи неговото име. Есента на 1988 г., затова че са активни членове на Независимото дружество, Едуард и семейството му, и още неколко активисти, бяха принудени да напуснат България, и Едуард се установи в САЩ. Преди около два месеца той почина там, без да може да види отново България! Едуард беше твърдо решил да не се завръща в България, ако не получи, покана, извинение или поне обяснение от некое, от многото изредили се "демократични" български правителства, защото той беше изгонен от комунистите, а демократичните ни власти, нито се сетиха за него, нито за некой от останалите учредители на "Независимото дружество", нито някъде и някога споменаха учередяването (започна да се споменава само името на председателя на дружеството - Илия Минев (но чак след като почина!), нито "Откритото писмо - апел" за човешки права, изпратено до Виенската конференция, декември 1986 г., от същите политически затворници, които януари 1988 г. учередиха Независимото дружество.
Да, имената на политическите затворници, които изпратиха откритото писмо до Виенската конференция, и учередиха първата легална независима демократична, антикомунистическа организация, в България, ето вече 20 години след 10 ноември, никому не са известни, а и самото открито писмо, 20 години не бе публикувано! И чак сега, в последния брой на в. ПРО и АНТИ, от 5 - 11 февруари, 2010 г., в публикация за Григор Симов, това писмо и още неколко документа, във връзка с него, бе публикувано. Но тази публикация, предвид 20 годишната давност, трудно може да се определи като радостно събитие, а по скоро е повод за сериозна размисъл за състоянието на държавата и обществото ни!

За онези, които не са и чули, или не са чели писмото, – ето текста и имената на подписалите го:

http://boristodorov56.blog.bg/politika/2010/02/10/podpiska-v-pamet-na-eduard-...

Дейвид Бекъм бил "силно привързан" към Юдаизма

Дейвид Бекъм: Силно привързан съм към Юдаизма

11.01.2010 / 15:09

Футболистът на Милан показа поредната си татуировка от религиозен характер

34-годишната звезда на Милан Дейвид Бекъм разкри, че е силно привързан към една определена религия и това е юдаизмът.

"Определено имам по-силна връзка с Юдаизма, от която и да е друга религия. Когато бях по-млад носех традизионните еврейски кипи, а освен това съм присъствал на няколко еврeйски сватби с дядо ми", сподели Бекъм пред английско издание.

Това не е нищо необичайно, тъй като дядото на Бекъм - Джо Уест има еврейски корени. Английският национал и съпругата му Виктория пък имат татуирано послание на Иврит, което гласи "Аз съм на възлюбения си и възлюбеният ми е мой".

В същото време халфът показа най-новата си татуировка след вчерашния категоричен успех над Ювентус в Торино с 3:0. Тя носи религиозна символика и се намира от дясната страна на тялото на играча, малко над коремната област.

via btv.bg

---

Браво, Бекъм! Татуировчици, сватбички -- супер! И това ли е юдаизма? Аз не съм юдаист, но уважавам юдаизма. Радвам се, че Бекъм не е да речем мюсюлманин или някоя друга демонизирана религия. Но татуировки и ходене по сватби НЕ Е това, което те прави нито юдаист, нито християнин, нито каквото и да е. Жалко е, че живеем в поколение, което смята такива повърхностни неща като определящи духовноста на човек.

In memoriam: Егор Гайдар - реформаторът - Институт за пазарна икономика

In memoriam: Егор Гайдар - реформаторът

Автор: Красен Станчев

Дата: 18.12.2009 година

 

Рано сутринта на 16 декември, в дома си в село Успенское, край Москва, почина Егор Тимурович Гайдар. През март т.г. той навърши 54 години. През 1992 г. като първи в нова Русия министър на финансите и изпълняващ длъжността премиер на президента Елцин, Егор освободи цените, въведе твърди бюджетни ограничения, накара дори "Газпром" да плаща данъци и приватизира почти всичко, което можеше да бъде приватизирано. Това бе най-мащабната и поради това най-успешната шокова терапия в историята на посткомунистическия свят.

Заедно с Борис Фьодоров (който почина още по-млад преди година), Борис Немцов, Анатолий Чубайс и още дузина не толкова известни реформатори, които днес са по-скоро в опозиция на сегашното управление, Гайдар спаси страната си от гражданска война и насочи безвъзвратно нейната икономика към капитализма. У нас малцина знаят, че Егор Гайдар и неговата група още през 1989-1990 г. изучаваха в детайли реформите на Тачър в Обединеното кралство и Балцерович в Полша. Този опит и примерът на българските реформи от 1991-1992 г. го убедиха, че либерализацията ще даде положителен резултат и в Русия.

Много остана незавършено - неизбежно при само осем месеца начело на реформите - и много от постигнатото от Гайдар бе по-сетне поставяно под въпрос или бе съзнателно демонтирано. Той отново бе на мястото си, за да се притече на помощ - било като основател на Института по икономика на прехода (http://www.iet.ru/) или народен представител от Демократичния избор на Русия и Съюза на десните сили. Той и неговите съмишленици предложиха плоския данък в Русия и реформираха пенсионната система.

Преди пет години Гайдар бе готов да подпомогне тогавашните български управляващи в прокарването на подобни реформи у нас, но никой не искаше да слуша. (За сметка на това един изпратен от него екип финансови съветници на правителството на Русия през 2001 г. си взе поука от някои лоши практики в българската система на данък добавена стойност.) През 2003 г. заедно с още дузина реформатори от нова Европа той се опита да въведе известна разумност и в действията на временната администрация на САЩ в Ирак.

Може би най-значителен е успехът на Егор Гайдар в реформирането на икономическото и историческото мислене на милионите граждани на Руската федерация - с реформите, които поддържаше и книгите и букварите, които пишеше или даваше идеи да бъдат преведени, отговорите на въпроси на читатели чрез неговата лична страница в интернет. Той почина, завършвайки последната си книга. Говореше свободно английски, испански и сръбски (поради което разбираше и малко български).

Поклон пред паметта му.

* Статията е публикувана за първи път във в. Дневник на 16 декември 2009 г.

via ime.bg

---

Поклон!

Георги Бакалов

Георги Бакалов

"Посветен съм на реформацията на църквата и трансформацията в обществото чрез християнската вяра, етика, принципи и ценности.


Материалите тук изразяват личното ми мнение, не непременно това на различните организации, в които участвам, представлявам или са изброени по-горе като препоръчани линкове.
Други сайтове:

Личен сайт на английски:
www.georgebakalov.com
Личен блог на английски:
www.georgebakalov.net
The Middle bEast на български:
www.themiddlebeast.posterous.com
Служение в България
www.apostolos.bg

СВЪРЗАНИ САЙТОВЕ
TwitterFacebookYoutube
АБОНИРАЙ СЕ ТУК:
Георги Бакалов