ОТ ПОКРИВА - Filed under 'Минало'

ОТ ПОКРИВА

"Това...което чуете на ухо, прогласете го от покрива" Матей 10:27

Христо Матанов - ченге! А "пасторите"?

(Последна редакция: 05/07/11 5:59 ч.)

Незнайно как и защо, но новината, че досието на Христо Матанов е било извадено на показ още през 2009 година, ми е убягвала досега. Но понеже напоследък се заговори за досиетата на ченгетата в пасторските среди, взе, че излезе и тази информация. 

Никога не твърде късно да се върнем назад в миналото и да анализираме нещата такива каквито са. Още повече в светлината на факта, че 2011ва ще е годината Господня, в която ще лъснат досиетата на цял куп "пастори". Да, в кавички, понеже такива са явно срам и позор за християнството - толкова колкото и Гоце, Бор, Чвор и цялото там братство сатанисти, които в един или друг момент са си продали тъй или иначе тесните душици на сатана, като са станали агенти.

Та, момчета и момичета, кой точно е агент Петър, или познат още в обществото като Проф. д-р ист.н. Христо Луков Матанов. 

Професор и още как! Несъмнено, за последните 70 години в България някои наистина ерудирани лица са ставали професори без да са ставали първо ченгета. Но жалката истина е, че 90% от академичната гилдия във висшето образование е компорметирана. Автоматично това компрометира и цялата ни образователна система, а от там и цялото общество. 

Научаваме ние от страницата на Исторически факултет, че г-н Матанов е имал дълга кариера като историк. Научаваме и това, че от април 1993 до октомври 1996 г. е бил Директор на Дирекция по вероизповеданията към Министерски съвет (назначен от Любен Беров). Каква обаче е била работата, или по-скоро задачата на агент Петър? Отговор: Да отрови ума на обществото с разпространяването на клевети по адрес на проповедници, които не са под техен контрол! 

Това е, приятели - кратко, точно и ясно!

Държавата, узурпирана от агенти мразещи Бог и продали душата си на дявола с цел собствена изгода, имаше за цел да смачка личности и групи, които не действаха по техните схеми за контрол над обществото. За съжаление, с помощ от агентите, действащи отвътре в различните вероизповедания, системата успя да постигне своето. 

Материала, който виждате по-долу е от 12 май, 1995 година. Църквата ни беше затворена официално още през юни 1994та. Злобата, омразата, клеветите и промиването на мозъците на българското общество чрез кампанията анти-секти, продължи за години. Жалко е да се каже, но и много от вярващите погълнаха отровата изсипала се по мой адрес. Както и по адрес на църквата ни. Себеправедни религиозни функционери се вживяха на загрижени за делото Божие и се заизпреварваха кой по-напред да ни заклейми. Бил съм накрънявал Божието Дело, бил съм едва ли не създал проблемите на църквата след 1989та година. Ако видите нас ни нямаше, колко прекрасно всичко щеше да бъде! Пастор Виктор Вирчев публично заклейми църквата ни като "екстремистка". Всичко, само и само не истината - а именно, че държавата просто бе решила да насочи вниманието на обществото към хора и личности нямащи нищо общо с мръсните игри на корумпираните овластени. И в края на краищата да "реши проблем", който те (държавата) изкуствено създадоха.

За всяка задача обаче е нужен човек. Агент Петър (Христо Матанов) се яви именно тази креслива публична личност, която изпълни демоничната си роля на ловец на вещици в един от най-мрачните периоди от историята на България след 1989та година, пропит с насилие и грабежи спрямо обикновенните хора. В периода, в който престъпните  правителства на Беров и Виденов доразпродаваха каквото беше останало от България, негодяи като Матанов дирижираха оркестъра на медиите (също контролирани от агенти) и плашеха народа с "опасните секти"! Тогава, когато истински опасните бяха именно те - обсебили най-високите етажи на властта, включително Дирекцията по вероизповеданията - този нужен само на държавата инструмент за контрол и манипулация. 

Сега, цели 14 години по-късно, разбираме, че Христо Матанов е същото чучело, каквото е и Георги Първанов. 

Петър, Гоце, Бор...

Псевдо-ними за псевдо-професори, псевдо-доценти, псевдо-академици, псевдо-пастори и т.н. и т.н. Живяхме за десетилетия в псевдо-република, имахме даже на документ псевдо-закони. Псевдо-реалности, които бяха преопаковани след 1989та година и пренесени в следвщият период на родната история. Специалистите по псевдо-преопаковането и пре-разпродажбата на идеи Made in USSR беше специалност именно на хората с псевдоними. Същите, които живееха от и за една система на двойностно мислене, говорене и действие.

Палачи на свободните личности и общества. 

Плазмодии на комунистическата агентурна мафия. 

Нищожества, продали душата си за мимолетни, химерни блага, обещани им от дявола и неговата система на земята. 

Прощавам им и се моля Бог да има милост на тях!

Моля се Бог да има милост на България и да не допуска да продължават такива нищожества да държат като заложник един народ, който все някога трябва да вдигне глава гордо и да заживее достойно в един свят лишен от досиета и кукли на конци. Свят, в който от професорите в университета до продавачите в магазина на улицата, хората ще са такива, каквито са, понеже са се доказали в живота със своите способности, а не понеже някой с досие е дръпнал конците на друг с досие да върши неговата воля. 

Искрено съжалявам милионите българи, които бяха подложени на моменти буквано на ежедневно облъчване с лъжи на тема "секти" - до степен такава, че беше станало почти масова психоза в умовете на хората. За всичко това вина носят агенти като Петър (Матанов) и неговите сътрудници! Срам и позор на тях, както и на всички, които взеха тяхната страна и с охота разнасяха клевети по мой адрес и по адрес на църквата ни!

Срам и позор на всички т. нар. пастори и "християни", които с ревност разнасяха слухове и клевети по наш адрес за години - ето, вижте на чия страна сте били през цялото това време!

АГЕНТ ПЕТЪР (ХРИСТО МАТАНОВ)  ПРИЗОВАВА ЗА МОЕТО ВКАРВАНЕ В ЗАТВОРА. 

Matanov-trud-may12-1995

АГЕНТ ПЕТЪР ИЗОБЛИЧЕН

(Свалете файла тук)

Matanov
tags:

Битки и победи - войната продължава!

След падането на режима на Тодор Живков през 1989та година, това, което настъпи в България може да се определи най-кратко, точно и ясно с една дума - хаос. 

Заграбвания на територии от новосъздаващите се олигарски, силови групировки, кражби на коли, бомбени атентати и разстрели на мафиотски босове от снайперисти. Това беше ежедневието ни за години в периода до кажи речи 1997-98 година, когато нещата започнаха да се уталожват. 

Е, някъде там, в целия хаос, Бог се движеше и посети нацията ни. Стотици хиляди чуха Евангелието. Някои избраха да реализират кариерата си на религиозни лидери по утъпканите пътеки на религиозните политики, други нямаха проблем да се конфронтират със системата лице в лице. Защо ли? Ами понеже системата първа се конфронтира с нас. Нарече ни сектанти, обвини ни във всичко най-отвратително, което някой може да си помисли. Натовари ни с собствените си грехове и реши, че най-големият проблем на нацията са религиозните хора, религиозната свобода, религиозните организации и институции. 

През месец април 1994та година имах привилегията, заедно с църката ни (по това време наричаща се Слово на живот), да организирам и водя МАРШ НА СВОБОДНАТА ВЯРА. Над 6000 души по наши изчисления бяха част от марша. 

Кулиминацията на Марша беше предаването в парламента на деклрация - призив към властите в България да гарантират свободата на вярата и да не провеждат политика на дискриминация срещу протестантите. 

Смея да твърдя, че ако всички протестанти в България бяхме продължили да слагаме натиск на държавата в този дух, никога нямаше да се стигне до това да бъдем маргинализирани така, както сме днес. Не е късно рефоматорски настроените лидери да започнат да работят заедно за възстановяването на позицията на Тялото Христово в обществото като цяло. Не е твърде късно да се консолидира Тялото Христово около общовалидните ценностите и принципи на Царството - свобода, вярност, живот, достойнство. 

Загубихме някои битки, други спечелихме, но войната продължава. Войната не е срещу хора, политически партии или различните фракции, които изглежда винаги създават проблеми. Те са само кукли на конци дърпани от истинските ни врагове - Сатана и назначените от него духовни управници на тъмнината. Време е да пробием обсадата им и Църквата на Исус Христос да излезе на ново място в духа - да прокламира Евангелието с власт и сила, за да чуе всеки и всеки да се преклони пред Исус Христос. 

Настоящите архивни кадри са части от видео поредицата "Битки и победи" и се пускат за пръв път в Интернет. 

Георги Бакалов

Моите спомени за Еленков и ОБЦ - Част 2

Част 1

През 1996 година държавата продължаваше да ни тормози. От полицията идваха по сигнали на граждани на нашите църковни събирания, за да ни разпръснат. Тайните служби пък подслушваха телефона ми без да се прикриват с цел да демонстрират, че са в контрол. Следяха ме с коли из града, също демонстративно. Големият натиск беше да подпиша някакъв документ за сътрудничество с тях. Това разбира се никога не стана. От около 1000 души през 1994та година, бяхме останали около 150 души, плюс разбира се нашите си деца. След две години тормоз, църквата продължаваше да стои. Дори вътрешното разцепление и напускането на Иван Хазърбасанов и една малка група с него, не успя да разруши църквата, по онова време вече неформално наричаща се Прелом.

От една страна, църквата ни, която вече беше минала през различни форми на гонение, беше доказала за повече от 2 години, че може да отстоява своята позиция, без да се огъне. Това беше ключово важно, както за мен, така и за цялото ни църковно тяло. Тогава не го разбирахме, но това беше своего рода “кръщение” в духа на дисидентство, понеже от юни 1994 година ние съществувахме против волята на държавата и въпреки това успяхме да устоим.

Read the rest of this post »

Моите спомени за Еленков и ОБЦ - Част 1

През последните няколко седмици пред очите ни се разкри една гротескна картина: български пастор разказва всякакви невероятни истории на нищо неподозираща американска аудитория с цел събирането на средства. За кратко време десетки хиляди хора можаха да видят клиповете, които бяха преведени на български за първи път и публикувани в социалната мрежа Фейсбук.


Разказите на Еленков варират от нелогични до невероятни. Но преди всичко те са неморални. Не само защото са скалъпени с цел да изкарат пастор Еленов мъченик и герой за Бога, а преди всичко, понеже се употребява Името на Бог във всяка една от тях. Пастор Еленков сериозно да се замисли за последствията от това лично за него, а и за всички други хора, които по някакъв начин са му гласували доверие като техен  представител!

С тези постинги искам да разясня естеството на бившите ми контакти с него и неговата организация Обединени Божии Църкви. Наложи се да направя това, за да спрат шантажите от страна на Анатоли Еленков, син на Васил Еленков, както и спекулациите от страна на мои недоброжелатели.

За мен е важно да документирам фактите. Ще се опитам да се пресъздам определни моменти с възможно най-много обективност, дори и да осъзнавам, че някои от споменатите персони няма да изпитват много позитивни чувства към мен в следствие на това. Което пък няма да е нищо ново така или иначе.

СПАСЕНИ ВЪПРЕКИ ЦЪРКВАТА

През месец август 1989та година мой познат ме заведе на събиране на вярващи в един от крайните квартали на София, днес мисля кв. Обеля. Там, в малко помещение, което беше с размерите на гараж, се събираха вярващи. Пастора беше Васил Еленков. На тези служби попаднах с група приятели, с които по онова време бяхме втора година войници. Веднъж дори посетихме дома на пастор Еленков, където той събираше хора и беше преди всичко известен като “брат Васил”. Аз и моите приятели имахме основни въпроси за вярата. Някои от тях бяха заядливи, но аз лично за себе си исках просто да науча колкото повече неща е възможно за Бог и Библията. Не мога да кажа, че Васил Еленков по някакъв начин допринесе за това. Човекът, който оказа най-голямо влияние и в когото видях Исус беше един от братята в църквата - пастор Иван Мариянович. В неговите очи можех да видя нещо различно. Той отделяше време за мен и приятелите ми, отговаряше на въпросите ни и изучаваше с нас Словото. Ако не беше неговото топло отношение и искрена любов към мен и другите от групата (а някои от тях бяха определно трудни случаи!), не съм сигурен, дали щях да остана в тази “църква”.

Read the rest of this post »

Моите спомени за Улф Екман и Слово на живот - Част 5

Част 4


През последните няколко дни след публикуването на моите спомени за Улф Екман и Слово на живот, получавам насърчителни мейли, основно от млади хора, които ми благодарят за това, че съм взел решение да изясня генезиса на църквата, позната днес като Християнски Център Прелом. 

Честно казано, за мен е от малко значение какво ще кажат, или дори - какво мислят, религиозните функционери на деня в България, или извън България. Бог ме извади от греха, за да ме направи свободна личност, а не да ме вкара в схемите на религиозната система, която е толкова токсична колкото и политическата, ако не и повече. Не ме разбирайте погрешно - просто мисля на глас и установявам факти. Осъзнавам, че това в България не се прави от пасторското съсловие, основно понеже всеки е държан в някаква форма на страх от това какви биха могли да са последствията за него и църквата му, ако кажеше нещата така, както ги мисли. Аз нямам този проблем. Години са минали от тези събития. Когато съм бил по средата на тези ситуации, не съм имал понякога доверие сам на себе си. Не съм искал да говоря прибързано, да се защитавам или да атакувам други. Това, което правя с тези постинги няма нищо общо с подобни действия, които са истинско изкушение, когато човек е под натиск. На правилното време, особено след като е минало много време, правилното нещо е да се изяснят фактите относно дадени минали събития днес и сега, за да не останем да живеем за следващите 20 години в сянката на нечии спекулации. 

 

Read the rest of this post »

Моите спомени за Улф Екман и Слово на живот - Част 4

Част 3

 

ЮЖНО-ЕВРОПЕЙСКА КОНФЕРЕНЦИЯ НА ВЯРАТА
 
През април 1993 година беше планувана конференция, която нарекохме Южно-европейска конференция на вярата. Конференцията беше планувана да се проведе в НДК, с участието на Улф Екман и група от над 100 души пристигаща с него от Швеция за събитието. 
 
Шведската организация, преценявайки, че наемането на чартърен полет ще излезе по-икономично, наемат един такъв и се заптътват за България. Каква изненада обаче, когато кацат на летище София и командоси от специалните части заобикалят самолета с извадени автомати, сякаш в този самолет има група терористи. 
 
Представете си само идиотизма на ситуацията - група от 100 мисионери идват да пеят песни и да се молят, а българската държава издава решение да се подходи към тях като към терористи! По това време Бенгт Ведемалм вече беше в България и заедно с него от летището отидхоме в президентството. Президентът Желю Желев нямаше как да не приеме човек на «Слово на живот», понеже само две години по-рано организацията се беше отзовала и беше доставила живото-спасяващ инсулин за България в момент, в който по магазините нямаше дори хляб. 

Read the rest of this post »

Моите спомени за Улф Екман и Слово на живот - Част 3

НЕБЕСНА ЕКСПЛОЗИЯ 


 

През април 1992 година църква Слово на живот организира масова евангелизация на Национален стадион Васил Левски. Присъстваха над 40,000 души и аз превеждах на Улф Екман. Преживяването беше неповторимо, само човек, който е правил нещо подобно, знае за какво става дума. Слово на живот успя да уреди и предавнето на живо на служба на която Улф Екман проповядва, на тази служба той също избра мен да му превеждам. 
 

Казвам всичко това, за да разберете следващия епизод на нашето развитие. Явно беше, че служението в Швеция е решено да работи с мен и нашата църква. За тях не беше важно това, че те не бяха стартирали църквата и технически това си беше една напълно независима църква по всички дефиниции на думата независим - лидерство, което Бог беше издигнал; хора, които се събираха и финансиране, което си беше наше собствено! От самото начало на служението ни, ние сме били финансово независими. Ние сме, които чрез даване сме успели през годините да съществуваме през трудни и по-малко трудни времена (лесни времена в България все още не сме познали). 

Read the rest of this post »

Моите спомени за Улф Екман и Слово на живот - Част 2

Част 1

 

СЛУЖЕНИЕТО НА ЕДИН СЪРБИН 
 
За справка, аз предадох живота си на Исус Христос през месец септември 1989 година чрез служението на пастор Иван Мариянович, който по онова време служеше в църквата на пастор Васил Еленков, днес епископ на деноминацията Обединена Божия Църква. Пастор Мариянович ни канеше в апартамента си, и с голямо търпение говореше с мен и останалите младежи, които имахме куп въпроси относно вярата, и Библията. Търпението и служенето на един сърбин изиграха може би основна роля в моето лично отваряне в доверие към Бог. Аз наистина можех да видя Христос в този мъж, както и в неговото семейство. 
 
ИСТИНА ОТ СИОН 
 
През месец май 1990 година беше основана църква Истина от Сион. Тази общност по-късно беше регистрирана като сдружение Истина от Сион. 
 
Важно е да се отбележи, че Истина от Сион беше основана от мен и група млади хора, и не беше плод на дейноста на която и да е западна организация. В онези ранни години след падането на комунистическия режим, бяхме постоянно на улицата проповядващи Словото. Така нарастна църквата ни, а не в резултат на привличането на хора от други църкви, както някои наши зложелатели са твърдели в своите изпълнени с лъжи клеветнически кампании през годините. 
 

Read the rest of this post »

Моите спомени за Улф Екман и Слово на живот - Част 1

Наскоро българската християнска общност беше информирана, че шведският проповедник Улф Екман ще проповядва отново в София, след като през 1993 година не беше допуснат на територията на България от тогавашното правителство. 
 

Събитието буди ред въпроси в мен, които въпроси бих искал да споделя ОТ ПОКРИВА. Най-малкото, дължа това на вярващите, които бяха част от църквата ни през годините, в които бяхме част от движението Слово на Живот. 
 
Моментът е добър и за това да споделя накратко основни факти свързни с историята на нашето служение в България, както и тази част от развитието ни, в която имахме допирни точки с шведското служение. 
 
Искам да отбележа и следното: с казаното целя основно да изясня факти и моята позиция, а не непременно да критикувам или съдя. Важно е да имаме позиция и можем да имаме позиция, без да сме ядосани на този или онзи. Бог е този, Който знае сърцата на хората и Той най-добре знае цялата истина.

Важно е, обаче, истината да се чуе. 

Read the rest of this post »

Георги Бакалов

Георги Бакалов

"Посветен съм на реформацията на църквата и трансформацията в обществото чрез християнската вяра, етика, принципи и ценности.


Материалите тук изразяват личното ми мнение, не непременно това на различните организации, в които участвам или представлявам.
СВЪРЗАНИ САЙТОВЕ
TwitterFacebookYoutube
АБОНИРАЙ СЕ ТУК:
Георги Бакалов