Основата теза, която изтъквам тук е следната: Исус Христос не дойде да ни даде само вечен живот. Бог желае живота на отделните хора, семейства и на цели общества да е добър (Йоан 10:10). Лидерството, от своя страна, е ключово в постигането на това обещание.
Там където има отговорно лидерство с визия, стратегия и ресурси, ако бъдат приети тези визия и стратегия и бъдат осигурени ресурсите, резултатите ще бъдат постигнати. Важно е да се отбележи, че всички обещания на Бог са условни. За съжаление мнозина забравят този важен "детайл" и се носят по течението на живота, чакайки Бог магически да им сервира по-доброто бъдеще, за което те бленуват. Тази глупост за съжаление е намерила почва както в подсъзнанието на много хора, така и в обществото.
Ако лидерството е толкова важен ключ към по-добрият живот, който Исус ни обеща, как това се вписва в реалноста на една или друга страна? Ако лидерските приниципи към по-добър живот са универсални, то тогава възможно ли е националната култура и манталитет да са именно тези фактори, които или ще ускорят, или забавят реализирането на резултатите?
Аз за себе си съм убеден, че е така. Базирам това свое убеждение не само на изчетените материали по темата, но и на личните си наблюдения от първа ръка в развити и развиващи се страни.
Къде е България в тази картинка?
Не е нужно да си професор, за да установиш, че българската реалност налага изкривени представи за лидерството. Комунизмът например компрометира лидерството като идея по принцип. Комунизма е базиран на насилие и беззаконие. Той няма нищо общо с лидерството като идеология и като практика. Това, което комунизма успя да направи е да насади перманентна мнителност към всеки, който има лидерски аспирации и визия.
Формулата за успех в пост-комунистическото общество е характерна по-скоро за кастовите общества - важно е чии внук си и дали си в съюз със силните на деня, а не какви са твоите качества и какъв принос можеш да дадеш чрез тях.
Този пост-комунистически непотизъм, превърнал се в обществен ред, деморализира стотици хиляди хора, които предпочетоха да напуснат родината си и да потърсят реализация в общества, които са меритократични по природа и в които съществува възможност за личностна реализация. Който не е живял в чужда култира, той не знае какво е усещането да си в чужда страна, в която не си бил роден и която сега трябва да приемеш за своя. Убеден съм, че повечето емигранити никога няма да са щастливи, както биха били в собствената си родина. Те са готови обаче да жертват тази своя преференция, изправени пред избора дали да живеят в постоянното унижение на пост-комунистическата реалност в България, или дискомфорта на това да живееш в чужда култура, която обаче в замяна ти дава възможността честно да изкараш прехраната си според способностите и труда, който полагаш.
Но, нека се върнем към лидерството!
Смятам, че може да се каже, че що се отнася до по-голямата част от хората (изключвам мултинационални корпорации и други структури), лидерството никога не е било осъзнавано и възприемано по начина по който се възприема в т. нар. "развити" страни. В същото време много от съвременната литература и обучение за лидери е създадена от и за хора базиращи опита и резултатите си в контекста именно на такива страни.
Е, България страна от този свят ли е, или не? Можем ли да се възползваме и доколко, от принципите на лидерство, които е извлякъл интелектуалният тръст на западните общества? Не сме примитивно общество като племената в Нова Гвинея, не сме обаче и от развития свят. По дефиниция, сме все още общество в транзиция. Например - няма осъзнаване на цивилизационният ни избор на национално ниво. Политически сме част от Европейския Съюз, огромна част от хората нямат усещането за това, че сме част от западната цивилизация или че сме се запътили натам. На фона на тази масова дисфункция Бог няма как да махне с магическа пръчка и да създаде супер перфектни "лидери", било то в църковната сфера или в обществото. Нарича се 'процес' и никой не може да избегне тази истина. Изграждането на лидери е процес. Изграждането на свободни хора е процес. Изграждането на свободни общества е процес.
Някои, обсебени от идеята за утопично егалитарно общество, са застанали зад "гениалната" идея напълно и тотално да изхвърлят идеята за лидерство на боклука, да се хванат за ръце, за затворят очи, да си пожелаят всичко хубаво и като ги отворят, света да е станал по-добър, подреден, справедлив и сигурен! На добър час!
В "транзиция", или по-скоро във въртене в кръг сме вече 22 години. Защо? Поради липсата на върховенството на закона, но и не само. Законите, дори да са перфектни, се творят и прилагат от хора. А хората, които творят и прилагат законите ни, са в по-голямата си част политически фигуранти, обслужващи едни или други интереси. Къде са лидерите? Къде са истински загрижените за нацията? Къде са тези с чистите ръце, които ще изметат боклука и ще вкарат където му е мястото - в затвора!
Къде са бащите на нацията и истинските държавници? Ако се издигнат между нас днес или утре, ще ги разпознаем ли? Ще очакваме ли да бъдат перфектни и ако не са, ще ги оплюем ли? Или ще ги подкрепим?Е, времето е пред нас. Безкрайно обикаляне в пустинята на дисфункцията или движение напред? Никой не може да направи този избор за теб, за нацията. Време е!Георги Бакалов
