ОТ ПОКРИВА

Гангстерски и политически елити се легитимират през чалгата
11 Май 2010

Служебен чалга -клуб "Мале, мале" действаше дори в сградата на Софийския районен съд

Трудностите, връхлетели България след влизането й в ЕС, карат народа на тази страна да опонира на Запада със свои културни алтернативи, пише вестник в. "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг" (ФАЦ) в статия, посветена на едно специфично българско явление: чалгата.
 
България е вече от три години в ЕС, а равносметката е повече от отрезвяваща: българите са обзети от разочарование заради многократно повтаряните от Запада обвинения в корупция, посочва вестникът, цитиран от радио Дойче веле. В публикацията е представено научно изследване на германската славистка Катерина Гел, посветено на чалга-културата.

"Налагането на европейските норми в тази страна поставя под въпрос множество изпитани поведенчески норми, което кара голяма част от населението да се отдръпва от европейските образци, опонирайки на Запада със свои собствени културни алтернативи", пише ФАЦ и отбелязва, че най-влиятелната сред тях е т. нар. култура на чалгата.

Изостаналост, ориенталщина...

Според Катерина Гел чалгата, която е обвита с аурата на маргинализирана по време на комунизма култура, е не само в открита конкуренция със западния внос. Тя се използва от властовия елит в България като средство за кодифициране на една водеща национална култура.

По-нататък ФАЦ описва накратко фолклорните корени на чалгата, за които говори Гел в научната си студия.

В статията е представен и направеният от германската изследователка анализ за това как нормите на поведение, предавани чрез музиката на тесни социални кръгове, се превръщат във всекидневието в общоприети норми на поведение.

"Във видеоклиповете до съблазнителната чалга-изпълнителка винаги има богат, властен и мускулест мъжага, който е представян като истинския източник на луксозния й живот. Това не е много далеч от действителността", констатира ФАЦ и допълва: сред меценатите нерядко има и босове на мафията, чийто живот се възпява поръчково от певици в собствените им ресторанти, барове и дискотеки.

Именно тази е атмосферата, в която мрежите, оплетени от съмнителни бизнесмени, политици и пазители на реда, стават все по-гъсти. Именно тази е атмосферата, в която се развиват и новите центрове на властта, пише ФАЦ и продължава: "Така една чисто музикална идея успява да се превърне в културен феномен, който помага да се утвърдят специфични норми на поведение, ценностни представи и външни белези. Чалгата и до днес възхвалява демонстративно онези балкански стереотипи, които от западна гледна точка са отрицателно натоварени: изостаналост, ориенталщина... "

Чалгата - в интерес на елитите?

Цитиран е още един важен извод от изследването на Катерина Гел: фактът, че 85% от българското население са "привърженици" на този стил, е резултат от систематичното му разпространение от медиите в България.

"Зад това стоят властовите елити, компрометирани в голяма степен заради корупционни скандали. По този начин тези елити преследват не само икономически интереси, но и една ясна политическа цел: стимулирането на инициирана "отдолу" култура, която да ги легитимира сред широките маси", пише германският всекидневник.

  

Интервю на Десислава Конакчийска

Информационна агенция КРОСС

 

 

Финансирането основно от бюджета на държавата на обществените радио и телевизия, възможно ли е да ги поставя в такова положение, че да бъдат в някаква степен зависими от изпълнителната власт, която управлява в момента?
Това е въпрос от много субективен характер, но те не могат да бъдат зависими. Субективно навсякъде, особено в частните канали най-ярко проличава това, за разлика от БНТ и БНР. През последните години това виждаме. Възможно е отделни журналисти и то за това става дума, да се влияят от политиката, но по принцип не може да стане. Най-важното задължение на журналистите е да спазват Моралния кодекс на журналистиката. (Айде, беееее дон Хачо...този Морален Кодекс да не е някаква плоча паднала от небето, която на нас простосмъртните не е позволено да видим??!!!)