Той е "брат" Филонейкос! 

Коя ли пък е тази фантомна, разбираща от всичко личност, биха се запитали някои от вас?

Отговора получаваме от самият апостол Павел, в чиито дни брат Филонейкос също е живял: 

1 Кор. 11:16 Но, ако някой мисли да се препира за това, - ние нямаме такъв обичай, нито Божиите църкви.

Ап. Павел, установявайки ред в църквите, бе изправен пред предизвикателство: някои от вярващите имаха "дара" да се препират. Те си имаха свой дневен ред, възприемащи всичко в някаква си тяхна паралелна реалност, несхващайки или не искайки да схванат какво точно се случва околко тях. Всякакви причини имат зa оформянето на "слжуението" на брат Филонейкос - лични, психични и себични!

Думата, която ап. Павел използва, за да опише естеството на хора опериращи в подобен дух е: "филонейкос" - препиращ се някой, който обича да се заяжда и да подклажда спорове и вражда. 

Много близо до фило-софстване, но фило-нейковщината няма нищо общо с философията, която като дисциплина без съмнение е била важен фактор в облагородяването на човешката раса, особено в оформянето на християнската цивилизация. 

Филонейковщината има много лица и всъщност е дух, който просто си търси носител. Той е стар колкото човешката раса и повече от ясно е, че новозаветната църква не беше имунизирана от неговото "служение". 

2 Тим 2:14 Това им напомнювай и заръчвай им пред Господа да не влизат в препирни за дребнавости, което никак не ползува, а е за развращаване на слушателите..

Какъв е коренът на филонейковщината? 

Ап. Яков посочва огорчението като основата на това състояние, а "мъдрост", която произлиза от него: "земна, демонична". Там където има раздори, породени от заяждане, препиране и вражда, има всякакво "объркване и зло дело", по думите на апостола. За жалост, колко вярно!

Як. 3:14-16 Но ако в сърцето си имате горчива завист и крамолничество, не се хвалете и не лъжете против истината. Това не е мъдрост, която слиза от горе, но е земна, животинска, бесовска; защото, гдето има завист и крамолничество, там има бъркотия и всякакво лошо нещо.

Каква е целта на този дух на препиране, спорене, сеене на клевети и лъжи? 

Целта е дa постави клопка, която да улови колкото може повече. Властта на такивa хорa не идва от Бог - тe сa отчайвaщо зависими на товa други хорa дa ги овластят с гласоветe си. 

Матей 11:6 И блажен оня, който не се съблазнява в Мене.

В предишните стихове Исус описва своето дело и накрая добавя - и който не се съблазни в мен, добър избор ще е направил. 

Какво означава да се "съблазниш" в Христос? 

Думата, която Исус използва тук е думата "скандализо" и означава "примка", "да паднеш в клопка". Може още да се преведе "спъване с цел хващане в клопка". Идеята е, че нещо се случва тук, което има за цел да спъне някой и да го улови в клопка. Ако дявола не може да ни убие, той би предпочел да ни компрометира вътрешно по един или друг начин и да ни вкара в неговите схеми на опозиция срещу Божието дело. 

2 Тимотей 2:26 "…и да изтрезнеят, [като се избавят] от примката на дявола, (от когото са уловени живи), за [да вършат Божията] воля."

Ап. Павел не разделя хората на християни и нехристияни. Днес тези термини са относителни и почти винаги налагащи допълнителна квалификация. Ап. Павел  разделя хората на вършещи волята на Бог и такива, които следват дявола, без значение дали го разбират или не.  Това е радикално разбиране в днешният безпринципен свят. За апостола няма категория от хора реещи се някъде там по средата между това да служат на Божието Царство и Сатана. Също както Исус, ап. Павел вижда хората или като служещи на целите на Царството, или на целите на мрака. 

Събранието на присмивателите 

Социализирането е важен атрибут филонейковщината. Там където има един, ще има и двама и трима. Пращат се сигнали, получават се странни другарства от рода "орел, рак и щука", които са основани на нищо друго освен на общото усещане за несправедливост и желание за мъст и антагонизъм. 

Пс. 1:1 Блажен оня човек, Който не ходи по съвета на нечестивите, И в пътя на грешните не стои, И в събранието на присмивателите не седи.

Библита ги нарича "събранието на присмивателите", понеже тяхната основна "сила" е в това да се присмиват. Хуленето и жлъчната реч демонстрират само-емаципация, която за филонейковците е форма на разкрепостеност и предимство над заблудените. Те наистина възприемат себе си като много по-умни, по-добри, по-нелицемерни, по-благородни. Единственият проблем е, че целият им замък е построен на лъжа и самозаблуда, никога на реални факти и аргументи.

Затова, нежелаещи да влязят в зоната на фактите и логичните аргументи (да не говорим моралните и етични изисквания, които Словото има към всеки човек), филемонковците са демонстративно доволни от собствените си въздушни замъци. 

За тези от вас, които сте гледали филма Inception, можете да видите какво става с хора, които градят собствените си светове на базата на угаждането на собственото си его. Тези истории никога не свършват добре. 

Филонейковщината (препирането) е квас, който апелира към мнителноста и страха в хората. В основата си, то е обвинение, което кара хората да се чувства сякаш някой ги държи в невежество и робство, докато всъщност точно обратното е истината - огорчението е форма на робство и непознаване на Бог: 

Бит. 3:1,4-5 "…Истина ли каза Бог да не ядете от всяко дърво в градината?…А змията рече на жената: Никак няма да умрете;  но знае Бог, че в деня, когато ядете от него, ще ви се отворят очите и ще бъдете, като Бога, да познавате доброто и злото."

Какво да правим с хората, предали себе си на "служението" на препиране? Садукеите и фарисеите винаги се препираха с Исус. Ето и неговият съвет: 

Мат 16:6-12 И Исус им рече: Внимавайте и пазете се от кваса на фарисеите и садукеите…Как не разбирате, че не заради хляб ви казах да се пазите от кваса на фарисеите и садукеите? Тогава те разбраха, че не им заръча да се пазят от хлебен квас но от учението на фарисеите и садукеите.

И още едно слово на мъдрост по темата: 

Притчи 20:3 Чест е за човека да страни от препирня; А всеки безумен се кара.

Избери живот на чест и достойнство, а не на препиране и интригантство!

Когато се сетя за Иво Орешков, в ума си виждам две лица - едното усмихнато, а другото сериозно. А той е и двете - радостен и лъчезарен и същевременно сериозен и с дълбочина. Така беше от първия път, в който го видях преди повече от 10 години, така е и до днес. С него човек може много да се смее и то от сърце, но знайте, че в даден момент, без да го очаквате, Иво може да ви зададе въпрос, който изисква нищо по-малко от 100% честност и сериозност. 

Иво е реален. С всичко с което се захване.

С дрогата, с която за 8 години е бил на "ти". С дивите си приятели, с които е споделял живота на наркоман. 

Беше решил да е реален и с Бог, тогава, когато една група християни бяха започнали да му говорят за Исус. Затова и Бог е бил реален с него - от тогава и до днес. Затова и промяната в него е реална. Реално е и благословението в живота му - възстановеното му психическо и физическо здраве, емоционалната и духовната му стабилност, брака му с Цвети, с която е повече от ясно, че са лудо влюбени. Реалното Божие благословение се вижда и в малкия им син Денис, който грее от щастие! 

За мен Иво никога не е бил просто "член" на църква Прелом. Аз не гледам на хората като на "членове" или "не-членове". Просто смятам, че има такива, които са реални със себе си, с Бог, с другите и такива, които не са. Които винаги задържат дадена част от себе си само за себе си...и после се чудят защо Бог не изпълва живота им изцяло. 

Като мисля за Иво, мисля като за приятел, който се радвам, че имам привилегията да познавам и с който очаквам заедно да споделим бъдещето, така че мнозина да чуят от него за променящата сила на Исус и...приятелствата, които се раждат в Него между хора, които са реални. 

Благодаря ти, Иво! Най-доброто тепърва предстои!

Когато бях дете, като дете говорех, като дете чувствувах, като дете разсъждавах; откак станах мъж, напуснал съм детинското. 1 Кор. 13:11

Въпрос: зрял християнин ли си или не? Друг въпрос: познаваш ли други зрели християни?

Как е възможно ап. Павел да каже за себе си: "станах мъж" (т.е. "съзрях", а толкова малко християни днес нямат яснота относно това що е то зрялост и по-точно християнска или иначе казано - духовна, зрялост?

Нямаше ли да е добре, ако на всички новородени християни им се кажеше още в самото начало на тяхното прохождане във вярата: "...виж, приятелю - за изествен период от време Бог ще има за теб благодат (толеранс) за това да мислиш, действаш и възприемаш нещата като духовно незрял. Но това е само до един момент. След този момент от теб се очаква да носиш отговорност, да можеш да "издържаш" дадени неща и да можеш ти самия да си актив в Божието царство."

Би било правилното нещо, но малцина лидери на църкви го правят. Причината за това е, че много пастори възприемат хората си като незнаещи и неможещи, като винаги учещи се. Вярно е, че винаги се учим, но е вярно и това, че Бог очаква от нас да стигнем до място на зрялост, в което сме наясно с основни неща и на нас може да се разчита.
"Понеже докато вие трябваше до сега, според изтеклото време, и учители да станете..." Евр. 5:12 "Поради това, нека оставим първоначалното учение за Христа и нека се стремим към съвършенство..." Евр. 6:1

Думата "сърършенство" в оригиналния език означава "пълнота, зрялост".

Лидери с апостолски манталитет виждат в църквата хора, които могат и знаят, хора на които може да се доверят отговорности и трябва възможно най-скоро да бъдат изпратени "на мисия", т.е. да поемат своята част в делото на Бог.

Можем ли да дефинираме какво е духовна зрялост? Разпознаваме ли духовно зрелите между нас? Приемаме ли от тях това, което са придобили през годините като зрялост?

Естествената възраст е фактор що се отнася да зрялоста на една личност, но не и определящият такъв! Исус на 12 години имаше повече мъдрост от много възрастни хора.

Според стара еврейска традиция, когато едно момче (а вече го правят и за момиче) навърши 12 години, идва време за бармицва, което бележи началото на възрастта на отговорност. Тази отговорност символично се показва с това, че детето прочита Десетте заповеди пред равин и своите близки - т.е. човек, който може да чете Словото, може да носи и отговорност за мислите и деянита си.

Аз започнах да служа когато бях едва на 20 години. Не знаех много за каквото и да било, но исках да се науча и прекарвах много време в изучаване на Словото, в приемане от служението на помазани служители и не пропусках възможност тогава, когато съм около по-зрели от мен да питам въпроси.

Изключително съм благодарен на членовете на църквата ни, които през годините са толерирали моите слабости и незрялости като лидер и са ми дали време и пространство да израстна. Аз съм се опитал да им отвърна със същата доза доверие и винаги да виждам най-доброто в тях.

След 20 години на проповядване, водене на църкви и служение в живота на много лидери, мога да кажа по-уверено от преди - "аз съм зрял лидер". Това не значи, че мисля, че съм прав за всичко или, че знам и разбирам всичко. Нито значи, че светя на тъмно и съм безгрешен. Но знам толкова, колкото е нужно, за да мога да видя "картата" на това, което Бог е сложил пред мен и хората, които ми в поверил. Познавам Бог достатъчно добре - така, че когато сгреша, да стана бързо и да продължа в коригирания курс.

За щастие не съм единственият в клуба на зрелите християни. Отне около 20 години, но за щастие има и други (говоря конкретно за новото поколение лидери в България). Има обаче и много, които продължават да демострират шокираща инфантилност в различни ситуации.

Зряло е и основното ядро от вярващи, което съставлява църква Прелом, която основах преди 20 години по слово от Бог. Мога да кажа същото и за лидерството на Апостолска Реформирана Църква.

Сега е време ние зрелите да погледнем картата, която стои пред нас и да начераем смело пътя по който ще вървим и мястото, до което ще стигнем в следващите 10 или дори 20 години. Знам, че нашите приятели хипер-калвинисти ще кажат: "Какво богохулство! Само Бог знае това!". Те не разбират е, че това което се "брои" е не само това, което Бог знае и може, а това, което Бог знае И успее да разкрие и на нас. Това, което Бог може, но повече - неговите способности реално проявени в нас.

Има значение какво искаме, не само какво Бог иска. Ние не сме роботи. Бог няма да ни насили да ходим в неща, които не искаме.

Например, ако решим, че няма да се занимаваме с процесите в обществото и само ще се молим - това не е без значение. Тогава няма да отделяме средства и време да следим работата на парламента и правителството, да реагираме тогава, когато се предвиждат закони в ущърб на свободното общество. Ще сме бездействени, когато има нужда някой да поеме инициативата за промяна. И така ще и бъде - Бог няма да ни насили в това! Ако той можеше да го направи, отдавна да е "насилил" куп църкви в България, които да са се присъединили към действията, които сме предприели спрямо обществените процеси в последните 5 години.

Факт е, че има развитие, но тези, които са в дълбочината на материята продължават да са малцина, а останалите само да гледат отстрани и да се включват от време на време.

Като зрели християни, Бог може да ни се довери с откровение, сила, влияние и финанси, които ако бяхме незряли, по-скоро биха ни объркали. Говоря като лидер, чиито копнеж е да види България омита в кръвта на Исус Христос и поне един милион българи да са станали новородени християни преди да сме напуснали тази земя.

Годината е 2010 и е време за равносметка - аз съм готов да я направя.

А ти?