ОТ ПОКРИВА - Filed under 'Християнство'

ОТ ПОКРИВА

"Това...което чуете на ухо, прогласете го от покрива" Матей 10:27

Програма за национална трансформация чрез християнската вяра и ценности!

Внимание! Следната програма за национална трансформация е само за зрели християни - ученици на Исус. 

Делото на реформация трябва да напредва в няколко паралелни посоки. Тези процеси могат да вървят паралелно но успеха в една сфера не може да замести провала в друга. Под термина "Църква" трябва да се разбира по-скоро протестантската общност в България, но не изключително и само нея. Истинската Христова Църква са вярващите, които са родени от Духа и пребъдват в общение с Бог Отец, не непременно членове на една или друга религиозна организация, било тя православна, протестантска или католическа. В този смисъл този документ разпознава факта, че истински християни - ученици на Исус има както във всички официални вероизповедания, така и изън организираните еклесиални структури. 

1. Образоване и реконструиране на Църквата - да бъде образована Църквата (лидерството и обикновените вярващи) относно целта на Бог за Църквата. Да бъде заменена теологията на поражението с теологията на господството. Повредените еклесиални структори трябва да бъдат реконструирани, за да могат да възприемат реформаторската цел на Божието царство и да послужат като инкубатори за ефективни лидери, а не като пазители на остарели религиозни традиции. Посланието и стилът на нашата презентация трябва да бъдат актуални към хората и в същото време напълно да отразяват традиционните християнски ценности, принципи и духовна субстанция.

2. Образоване на обществото - да бъде представен Бог, Библейският мироглед, християнската философия, християнските ценности и християнските принципи за организация на обществото и тяхното приложение в сферата на икономиката. Да бъде образовано обществото относно ползите от приложението на християнски принципи в общественото устройство. Да бъдат създадени християнски  PR инициативи и образователни платформи, като уеб сайтове и събития, които представят християнството - неговото духовно и практическо приложение в обществото.

3. Интегрирането на Църквата - това е задачата по интегрирането на църквата в обществото. Да бъде образована църквата как да участва в социалния живот, така че да бъде актуална в обществото (включително и политически) и също така да образова онези, които взимат решенията, влиятелните лидери и др. за ползата от Църквата. Това разбира се ще доведе до нуждата от дефиниране или по-скоро редефиниране на църквата като понятие. Църквата ще трябва да излезе с «единен фронт» и да се съгласи относно минимумът необходим за осъществяването на този единен фронт. Различията в нюанси, стил и доктрина ще се неизбежни, но църквата трябва да може да има единен външен фронт, който ще застане на задължителният минимум от: 
  • обща, всепризнати основни доктрини доктрини.
  • общи и всепризнати ценности.
  • общи и всепризнати принципи на християнски живот и устройство на обществото.
  • общи национални цели. 
Ще бъде добре за Църквата ако нейните известни, влиятелни лидери в нацията се се съгласят за единна стратегия за национална трансформация. Очевидно е, че в такова съгласие на единство ще могат да участват само некомпрометирани от бившата или настояща системи на комунистически агентруни структури и апарати за репресия и контрол.

На политическо ниво ще бъде добре за Църквата да създаде политически клубове, партии и граждански организации, които ще имат способността да формулират християнската визия за национално, икономическо и социално развитие. Тази визия ще трябва да бъде представена на политическата сцена от квалифицирани хора, които ще имат за цел да разширяват Божието царство в политическата и обществена сфера.

4.  Евангелизиране - паралелно с всички тези усилия църквата трябва да продължава да прониква с благовестието и да евангелизира. Трябва да се съгласим, че без евангелизиране няма да настъпи трайна промяна в сърцевината на обществото. Различните църкви, движения и деноминации трябва да изберат стратегии и методи за евангелизиране, които са в хармония с цялостната национална стратегия на Църквата. 

5.  Икономическа независимост - Християнските предприемачи, които разбират реформаторските цели на Царството, ще създадат нови бизнес структури, които ще имат капацитета да осигурят икономическа независимост за християнскат общност.  Ако не си поставим за цел генерирането на независим икономически капацитет, Църквата ще се примири още веднъж с погрешния принцип на външно донорство, което е изкуствено и осакатява всяка форма на свободомислие и креативност. Църквата в нацията трябва да поеме отговорност за финансирането на Божиите цели за реформация. Още повече - интегрирането на Църквата в различни индустрии осигурява един от най-добрите пътища за трансформиране на сърцевината на обществото. Издигането на бизнеси, които са успешни поради превъзходството на тяхната креативност и начин на управление, ще бъде още една демонстрация на Божието царство в земята. Най-голямото предизвикателство в маркетплейса ще останат липсата на опитни предприемачи, корупцията и лошата работна етика. 

6. Образованието - друг често пренебрегван фактор в цялостната стратегия за национална трансформация е образованието. Корумпираните образователни системи оказват влияние върху формирането на младите християни и ги деформират в ранна възраст, основно като влияят върху техният мироглед и модели на поведение. Образователните структури основани на християнски ценности и принципи могат да подпомогнат развитието на бъдещите лидери на Църквата и обществото като цяло. Най-голямото предизвикателство тук е фактът, че качественото образование е обикновено скъпо струващо, а резултатите (дивидентите) от него могат да бъдат видяни чак след години. Семействата, които заложат да инвестират в качественото, независимо образование на своите деца, ще трябва да се позоват на историческите данни (в исторята както на България, така и на други страни) за това колко важни и възнаграждаващи са били такива решения в живота на християнски общности в миналото в страни, в които е имало свободата да бъдат направени подобни избори. 

7.  Изкупване на културата - църквата трябва да приеме факта, че нашите усилия при евангелизирането и всяка друга форма на интеграция в обществото могат да не постигнат целта на национална трансформация, ако не започнем да "изкупваме" (освобождаваме) културата от пленничеството на безбожният дух и идеи. Творческият потенциал на Църквата трябва да бъде освободен, за да комуникира и представи духа и посланието на Христос във всяка сфера на културния живот, като музика, филми, телевизия, радио и др. 

От дрогата до благословението - историята на един приятел!

Когато се сетя за Иво Орешков, в ума си виждам две лица - едното усмихнато, а другото сериозно. А той е и двете - радостен и лъчезарен и същевременно сериозен и с дълбочина. Така беше от първия път, в който го видях преди повече от 10 години, така е и до днес. С него човек може много да се смее и то от сърце, но знайте, че в даден момент, без да го очаквате, Иво може да ви зададе въпрос, който изисква нищо по-малко от 100% честност и сериозност. 

Иво е реален. С всичко с което се захване.

С дрогата, с която за 8 години е бил на "ти". С дивите си приятели, с които е споделял живота на наркоман. 

Беше решил да е реален и с Бог, тогава, когато една група християни бяха започнали да му говорят за Исус. Затова и Бог е бил реален с него - от тогава и до днес. Затова и промяната в него е реална. Реално е и благословението в живота му - възстановеното му психическо и физическо здраве, емоционалната и духовната му стабилност, брака му с Цвети, с която е повече от ясно, че са лудо влюбени. Реалното Божие благословение се вижда и в малкия им син Денис, който грее от щастие! 

За мен Иво никога не е бил просто "член" на църква Прелом. Аз не гледам на хората като на "членове" или "не-членове". Просто смятам, че има такива, които са реални със себе си, с Бог, с другите и такива, които не са. Които винаги задържат дадена част от себе си само за себе си...и после се чудят защо Бог не изпълва живота им изцяло. 

Като мисля за Иво, мисля като за приятел, който се радвам, че имам привилегията да познавам и с който очаквам заедно да споделим бъдещето, така че мнозина да чуят от него за променящата сила на Исус и...приятелствата, които се раждат в Него между хора, които са реални. 

Благодаря ти, Иво! Най-доброто тепърва предстои!

 

 

 

В Петрич българи и роми обединени чрез вярата в Христос

13.04.2010 г.

Над 200 са евангелистите на територията на Петрич, обяви вчера пастор Митко Сашов Славчев. Той поясни, че в момента молитвеният дом на евангелистите се намира в сграда, собственост на известния петрички бизнесмен Живко Томов-Фашиста, който е предоставил помещението безвъзмездно, без да им иска пари за наем и ток. Не само роми, но и много българи посещават нашите служби, събираме се предимно в дните вторник, петък и неделя. 

"Аз съм легитимният ръкоположен пастор в Петрич. Преди години пиех по три литра ракия на ден и пушех по 4 кутии цигари, сега не посягам нито към едното, нито към другото", разкри пасторът Митко Славчев. "Все повече хора проявяват интерес към евангелизма. Библията е една и съща, но в православната църква се тълкува по различен начин и затова се получават някои разминавания", заключи пасторът. 

Евангелистите са регистрирани в Дирекцията по вероизповедания към Министерски съвет и в дирекция “Социални дейности и вероизповедания" към общината, каза Нако Манастарлиев, оглавяващ дирекцията в южната община. На въпрос как се издържат, с какви средства, пасторът отговори, че всички, които се самоопределят като евангелисти, заделят от собствените си средства и правят дарение, а самият той работи безвъзмездно, без заплата.

Източник: Иво ДИМОВ, в-к. Струма, Благоевград

Кондьо: Смених проститутките с Исус Христос

в. Шок | 2010-01-26 | 00:01:01

На чалга певеца Кондьо му се явил Христос насън и той станал дълбоко вярващ. Това разказва самият той в интервюто си по-долу. също и за преживяванията си в затвора.
Кондьо Стефанов от Сливен стана известен с хитове като "Доко. Доко", Мъни, мъни", "Аман, аман" и др. още в началото на 90-те години. За него Слави Трифонов веднъж каза: "В България един певец като Кондьо л продава повече касети от Майкъл Джексън. Не знам Щ дали е добре, но е факт". До залеза на касетките тиражите на Кондьо се измерваха със стотици хиляди. , След това той надминаваше по тиражи на дискове » известни естрадни певци в България. През.2006 г. Кондьо беше осъден на 10 г. затвор и 100 000 лв. глоба за трафик на две жени и склоняване на едната към проституция. Освободен беше предсрочно.
- Кой е Кондьо? Как би се представил на хората?
- Роден съм в град Сливен, живял съм като певец, но откакто приех християнството, съм вече друг човек. Пак ходя, пея си нормално, но животът ми се преобърна на друг градус.
- Много се писа, когато попадна в затвора. Разкажи за този период.
- Какво да кажа за този период - той е доста тежък и това вече е отминало в моя живот, затворил съм страницата. Сега съм нов човек.
- Имаше ли много трудности в затвора?
- Много, много трудности, но слава богу, после разбрах, че Господ е бил с мен.
- Кое беше едно от най-трудните неща?
- Най-трудното беше, че съм известен. Това е най-лошото за един човек - да е в затвора и да е известен. Там се пишат едни... много глупости. Аз не ги и помня вече. И всеки ден, през ден пишеха за мен. Не знам защо беше това, но големи атаки имаше
- Подиграваха ли ти се затворниците?
- Не. Те не ми се подиграват, но как да ти кажа - тежко ми беше. Например пускат какви ли не затворници в отпуск, аз съм имал право да изляза в отпуск, а с мен се съобразяват началниците, за да не ги уволнят. Казват - ако го пуснем отпуска, пак отгоре някой ще ни вика. А други затворници, които въобще не работят, нямат проблеми, са си в отпуск. А аз съм на лек режим, имам право на отпуска, но миналата Коледа си стоях в затвора.
- Без семейството?
- Без семейството. На Нова година - пак няма отпуска.
- Как е Нова година в затвора?
- Ад! Като знаеш, че трябва да бъдеш със семейството си, да прегърнеш децата си, да си кажеш по една добра дума, а ти стоиш там.
- Казвал си, че си ходил на Божи гроб. Там намери ли Исус Христос?
- Да ти кажа, поканиха ме да пея в Израел. По-точно бях в Тел Авив. Ходих да пея вечерта. Имах два концерта да изпълнявам. Пълно беше, много ме харесаха израелци, араби, някакви други. Аз пеех гръцка музика, а в Израел много обичат гръцка музика. И българска пея, всичко. Обаче на сутринта, както съм си в хотела - а то август месец, ужасна горещина и не можеш да излезеш - слязох долу на рецепцията. Това ми бяха първите стъпки към Бог. Тази долу, на рецепцията, беше рускиня. Горе-долу се разбирахме. И тя ми каза: "Ходи ли вече на Божи гроб?". Аз й казах: "Не искам да ходя". Този, който ми урежда участията, мениджърът, нещо не искаше да ме води там, защото имаше много стрелби. Вървиш по магистралата с колата, оня дърпа спусъка и не знае дали е Кондьо, дали е друг. Не го интересува. Той казва: "Жертва - улучих един израелец". Така е - със снайпера стоят там и гледат магистралата, когото улучат. Затова го е страх самият мениджър. Първо ми каза: Ако си дошъл тук и не видиш Божи гроб, все едно да отидеш в Рим и да не видиш папата. И аз това му казах: "Искам да видя Божи гроб". И му казах: "Ако не ме закараш на Божи гроб, довечера няма да взема микрофона
Той ми отвърна: "Ти знаеш ли колко е страшно бе, човек? Взривяване, саботажи, постоянно - най-различни". "Не - казах, - тръгваме!" Хапнахме на обяд и тръгнахме. През това време малко ми трепна. Но си викам - ако ме утрепят... аз отивам за Господ - той, естествено, че ще ме пази. Аз отивам да видя, къде е мястото му. Слава богу, пристигнахме, влязохме вътре... Божи фоб, какво да ви кажа? За пръв път имах чувството, че летя, не съм на земята. Виждаш просто всичко - къде са го опънали на кръста, къде са го оставили на земята да му почистят раните. Много странно ми беше това. Мисля, че още тогава обикнах Бог и влезе в сърцето ми. Прибираме се след това, включвам телевизора и гледам точно в Ерусалим автобус гори. Атентатът е страшен. Аз вече съм се прибрал в Тел Авив.
- Как така стана, че ти се покая? Затворът помогна ли ти за това?
- Оттам нататък, да ти кажа истината, след като ходих на Божи гроб, започнах да ходя на църква.
- В православната или къде?
- В православната. Какво да кажа? Нищо не мога да кажа. И то е Божи храм. Ходих там, но седя само и гледам - пеене, хвалене там на Бог и това беше. Влязох в затвора, започнах да се моля още повече, защото няма кой да ти помогне - само Бог може да ти помогне. Обаче бях се обърнал към евангелистка църква или някаква католическа - нещо подобно - само си вярвах ей така, за мене. Молех се, молех се... Ставам сутринта и започвам да се моля. По едно време момчетата ми викат: "Абе, Кондьо, къде отиваш с тоя молитвеник?". Аз им викам: "Отивам да се моля". А те: "Ако има Бог, защо те вкара?". Аз не бях още на "ти" и им казвам: ,"Бог ми дава изпитание".
Идваше един пастор от евангелистката църква, а аз гледах телевизия и не му обръщах внимание. Те пак идваха в клуба, молеха се, но нещо не ме дърпаше. И после една година ме бавиха - трябваше да изляза предсрочно. Имах право на половината присъда да си изляза, обаче не ме пускаха. Постоянно журналисти, това-онова. И стоя, чакам... Пак ме предложиха за условно предсрочно и ми определиха някаква дата. Вечерта, точно преди да се явя в съда, легнах си да спя. По едно време се сънувам, с извинение - чисто гол, с един мой приятел. На едно място, но много красиво. Ядат, пият хората и се веселят. И той ми казва: "Приятелю, хайде да отидем да се веселим и ние". Аз му казвам: "Не мога, защото сме голи - виж се". Той ми казва: "Хайде да отидем по-нататък, защото има някакъв панаир - да си намерим пари, да си изкараме някой лев и да си вземем дрехи". Така стана - отидохме ние на панаира с моя приятел и влизам в една стая. Стаята е с високи рафтове, пълни с чинии. Като влизам, зад мен има хора като публика. Идва ми такава сила, че започвам с очи да местя чиниите
А хората само пляскат, аплодират: "Браво, браво, браво". Направих много трикове и се чувствах много силен. А те ми казаха: "Сега ще ти дадем една задача. Ще се справиш ли?" Аз бях много силен в съня си и казах: "Няма начин да не се справя". Изкараха ме те навън на едно много красиво място - една зелена поляна и долу море. И тъкмо изгрява слънцето. Много красиво беше. Нямам думи да го опиша. И хора отстрани така... Обаче на тази поляна имаше една голяма скала. И те идват и ми водят един човек, разпънат на кръст, обаче мумия. Аз казвам: "Та това е Исус!". Те казват: "Ще го съживиш ли?", Аз отначало се уплаших. Казвам: "Как ще - съживя Исус?" Представяш ли си как съм се чувствал в този сън - все едно е реалност. Те пак: "Ще можеш ли да го съживиш?". Аз, малко плахо, но казах: Ла, ще го съживя. Гледайте какво става сега
- дайте го тук!". Точно на скалата го поставихме, а той - мумия жълто-кафява. Още си го спомням - то не може да ми избяга... Жълто-кафява мумия, поставих си го добре, седнах на колене и започнах да му трия краката - да ги масажирам, да ги мачкам така. Почнах, почнах, натискам, натискам, натискам и по едно време гледам как от мумия става плът до коленете. И когато мачкам, той ми казва: "Ооо, много ме болят! Мачкай! Страшно ме болят! - мисля, че точно, където са били забити пироните. И хората казват: "Гледай какво става - той почва да го съживява!". Обаче, когато наистина мачкам, мачкам, мачкам, почва вече всичко да става на плът. И поглеждам нагоре и в един момент гледам моя баща. Моят роден баща. И казвам: "Татко, ти ли си?", а той вика: "Да, аз съм моето момче. Разтривай ми краката, че много ме болят!".
- Другите чалга певци, които са ти колеги, сигурно вече знаят, че си християнин - ти си отказал цигарите, алкохола. На участия ходиш ли?
- Отказал съм цигари, всичко, ходя си по участия, нормален живот си живея, защото все пак това ми е професията
- не мога така да се откажа, но мога да кажа, че е много хубаво да живееш с Бог. Има радост в теб, живот.
- Как те възприемат колегите, след като излезе от затвора?
- Добре. Малко някои може би с насмешка, но важното е, че аз си се чувствам добре. След като влязох в затвора, много хора си промениха мнението за мен.
- Ти казваше, че си бил натопен, че са те рекетирали...
- За мен това е затворена страница, не искам да се сещам за проститутката
Няма какво да разказвам - има ли някакъв смисъл? Минах през едно препятствие, аз така си ги приемам нещата.
- Преди ти беше най-известният ромски изпълнител. Сега това е Азис. Имаш ли конфликт с него?
- Не, никакъв. Ние сме много различни като начин на възприятие на живота и като стил на пеене също. За мен Софи Маринова е най-добрият ромски изпълнител, не съм нито аз, нито Азис. Аз никога не бих искал да имам славата на Азис, макар че също ме споходи лоша слава.
- На Азис лоша ли му е славата?
- Ами омъжи се, разведе се, дете си роди... Тия неща не ги приемам. Но не му се бъркам, нито пък акъл давам.
- Вярно ли е, че си спал с колежката си от попфолка Лия?
- Не е вярно. С Лия направихме няколко успешни хита и така тръгна клюката - виждат ни заедно да се появяваме на участия, защото имаме общи песни, и започват да говорят хората. А иначе сме приятели с Лия, но никога нищо повече.

Време за зрялост, време за равносметка

Когато бях дете, като дете говорех, като дете чувствувах, като дете разсъждавах; откак станах мъж, напуснал съм детинското. 1 Кор. 13:11

Въпрос: зрял християнин ли си или не? Друг въпрос: познаваш ли други зрели християни?

Как е възможно ап. Павел да каже за себе си: "станах мъж" (т.е. "съзрях", а толкова малко християни днес нямат яснота относно това що е то зрялост и по-точно християнска или иначе казано - духовна, зрялост?

Нямаше ли да е добре, ако на всички новородени християни им се кажеше още в самото начало на тяхното прохождане във вярата: "...виж, приятелю - за изествен период от време Бог ще има за теб благодат (толеранс) за това да мислиш, действаш и възприемаш нещата като духовно незрял. Но това е само до един момент. След този момент от теб се очаква да носиш отговорност, да можеш да "издържаш" дадени неща и да можеш ти самия да си актив в Божието царство."

Би било правилното нещо, но малцина лидери на църкви го правят. Причината за това е, че много пастори възприемат хората си като незнаещи и неможещи, като винаги учещи се. Вярно е, че винаги се учим, но е вярно и това, че Бог очаква от нас да стигнем до място на зрялост, в което сме наясно с основни неща и на нас може да се разчита.
"Понеже докато вие трябваше до сега, според изтеклото време, и учители да станете..." Евр. 5:12 "Поради това, нека оставим първоначалното учение за Христа и нека се стремим към съвършенство..." Евр. 6:1

Думата "сърършенство" в оригиналния език означава "пълнота, зрялост".

Лидери с апостолски манталитет виждат в църквата хора, които могат и знаят, хора на които може да се доверят отговорности и трябва възможно най-скоро да бъдат изпратени "на мисия", т.е. да поемат своята част в делото на Бог.

Можем ли да дефинираме какво е духовна зрялост? Разпознаваме ли духовно зрелите между нас? Приемаме ли от тях това, което са придобили през годините като зрялост?

Естествената възраст е фактор що се отнася да зрялоста на една личност, но не и определящият такъв! Исус на 12 години имаше повече мъдрост от много възрастни хора.

Според стара еврейска традиция, когато едно момче (а вече го правят и за момиче) навърши 12 години, идва време за бармицва, което бележи началото на възрастта на отговорност. Тази отговорност символично се показва с това, че детето прочита Десетте заповеди пред равин и своите близки - т.е. човек, който може да чете Словото, може да носи и отговорност за мислите и деянита си.

Аз започнах да служа когато бях едва на 20 години. Не знаех много за каквото и да било, но исках да се науча и прекарвах много време в изучаване на Словото, в приемане от служението на помазани служители и не пропусках възможност тогава, когато съм около по-зрели от мен да питам въпроси.

Изключително съм благодарен на членовете на църквата ни, които през годините са толерирали моите слабости и незрялости като лидер и са ми дали време и пространство да израстна. Аз съм се опитал да им отвърна със същата доза доверие и винаги да виждам най-доброто в тях.

След 20 години на проповядване, водене на църкви и служение в живота на много лидери, мога да кажа по-уверено от преди - "аз съм зрял лидер". Това не значи, че мисля, че съм прав за всичко или, че знам и разбирам всичко. Нито значи, че светя на тъмно и съм безгрешен. Но знам толкова, колкото е нужно, за да мога да видя "картата" на това, което Бог е сложил пред мен и хората, които ми в поверил. Познавам Бог достатъчно добре - така, че когато сгреша, да стана бързо и да продължа в коригирания курс.

За щастие не съм единственият в клуба на зрелите християни. Отне около 20 години, но за щастие има и други (говоря конкретно за новото поколение лидери в България). Има обаче и много, които продължават да демострират шокираща инфантилност в различни ситуации.

Зряло е и основното ядро от вярващи, което съставлява църква Прелом, която основах преди 20 години по слово от Бог. Мога да кажа същото и за лидерството на Апостолска Реформирана Църква.

Сега е време ние зрелите да погледнем картата, която стои пред нас и да начераем смело пътя по който ще вървим и мястото, до което ще стигнем в следващите 10 или дори 20 години. Знам, че нашите приятели хипер-калвинисти ще кажат: "Какво богохулство! Само Бог знае това!". Те не разбират е, че това което се "брои" е не само това, което Бог знае и може, а това, което Бог знае И успее да разкрие и на нас. Това, което Бог може, но повече - неговите способности реално проявени в нас.

Има значение какво искаме, не само какво Бог иска. Ние не сме роботи. Бог няма да ни насили да ходим в неща, които не искаме.

Например, ако решим, че няма да се занимаваме с процесите в обществото и само ще се молим - това не е без значение. Тогава няма да отделяме средства и време да следим работата на парламента и правителството, да реагираме тогава, когато се предвиждат закони в ущърб на свободното общество. Ще сме бездействени, когато има нужда някой да поеме инициативата за промяна. И така ще и бъде - Бог няма да ни насили в това! Ако той можеше да го направи, отдавна да е "насилил" куп църкви в България, които да са се присъединили към действията, които сме предприели спрямо обществените процеси в последните 5 години.

Факт е, че има развитие, но тези, които са в дълбочината на материята продължават да са малцина, а останалите само да гледат отстрани и да се включват от време на време.

Като зрели християни, Бог може да ни се довери с откровение, сила, влияние и финанси, които ако бяхме незряли, по-скоро биха ни объркали. Говоря като лидер, чиито копнеж е да види България омита в кръвта на Исус Христос и поне един милион българи да са станали новородени християни преди да сме напуснали тази земя.

Годината е 2010 и е време за равносметка - аз съм готов да я направя.

А ти?

Християнски Център Прелом - обръщаме страницата!

"Промените са добри, разкриват нови хоризонти пред нас"

Интервю на prelom.bg с Георги Бакалов, апостол и основател на ХЦ "Прелом" и Калоян Курдоманов, старши пастор на ХЦ "Прелом" относно динамиките през 2009 г. и бъдещето на църквата.

prelom.bg: В началото на годината на календара на църква "Прелом" бе записано "Твоята преломна 2009 г.". Очаквахте ли 2009г. да се развие по начина, по-който се разви и кои събития можете да определите като преломни за църквата през тази година?

апостол Георги Бакалов: Аз нямам участие в създаването на календара, но името на църквата е "Прелом" понеже вярваме, че преломният живот не е събитие, а е начин на живот. В този смисъл всяка година би могла и би трябвало да бъде преломна, по свой си начин. "Прелом" означава коренна промяна, промяна в посоката, промяна на състоянието.

През тази година не мисля, че сме променили посоката, в която се развиваме, но мисля, че състоянието ни беше променено. Като казвам състояние имам предвид умственото и духовното състояние на църквата като общност.

За нас като църковно семейство, с нашата вече близо 20 годишна църковна история, разбира се, най-голямата промяна беше промяната в лидерството на църквата и това, че лидерството на локалната църква беше предадено, делегирано и изцяло поето на локално ниво, което само по себе си е доста забележително. В България в момента има много църкви, които бяха започнати в началото на 90-те години и мисля, че повечето от тях, да не кажа всичките, основани от техните титулярни лидери, продължават да бъдат водени от самите титуляри.

Като титуляр аз вече не водя църквата. Само я наглеждам. Църквата в момента е водена от второ поколение лидерство, от духовните синове.

Също така, вече второ поколение вярващи се раждат, хора които започват да заемат своето място в църквата. Хора, които не са били там преди 20 години. Така че, църква "Прелом" определено обърна страницата. Това е пророческата картина, която аз виждам за църквата - обръщането на нова страница.

И ако предишната страница е траела 7-8 години, тази страница, която обръщаме е нова такава. Ние не знаем какво предстои пред нас, но очакваме - на основата на Божието слово - Божието най-добро.

Аз очаквам най-доброто тепърва да се случи. Последните 20 години са били основополагане. Полагане на основите доктринално. Полагане на основите като свързването на хора, които изявяват волята да се развиват заедно, не само като отделни личности, но заедно като общност, която усеща и има своето осъзнаване за мисия от Бог, за визия от Исус Христос. Така, че очаквам добри неща!

пастор Калоян: Не, определено не очаквах годината да се развие по този начин, както много често се случва. Но така или иначе, 2009 г. се оказа преломна за нас като църква по много начини. Преломен се оказа моментът, в който църквата беше предадена в лицето на настоящото презвитерството от апостол Георги. По този начин "Прелом" пое по нов и вълнуващ път, в който ние сме тези, които избираме, и тези, които трябва да решим искаме ли да влезем в обещаната земя или не.

Вече не е въпрос дали искаме или не искаме, а дали сме решени да постигнем това, за което мечтаем като поколение години наред, а именно да влезем и проходим в съдбата си като духовен дом.

Преломен бе и моменът, в който двама от презвитерите напуснаха дома по свое желание, и по този начин отвориха врата за важни, и ключови решения, пред които ние се изправихме ненадейно.

Подобни ситуации никога не са лесни. Напротив, те са съпроводени с много емоционалност и вътрешни преживявания. Това, обаче, което ме зарадва е волята, която видях в много от членовете на "Прелом" да продължат напред, въпреки трудния емоционален момент. Това определено е белег за зрялост. В дома има поколение, което иска да продължи напред, не само защото някой е казал, че така трябва, а защото има осъзнаване на ключовата роля, която Бог ни е отредил да играем като съдбовно поколение.

Друг преломен момент, вярвам, бе стратегията за бъдещето, която бе дефинирана в края на годината, както и видението за следващите пет години.

prelom.bg: Как се отразиха промените в лидерството на църквата?

пастор Калоян: Както всяка промяна, така и тази изисква време, преди да бъде напълно приета и резултатите от нея реално да се усетят. Навярно за различните хора тя се усеща по различен начин. Има хора, които я приветстват горещо, понеже искат да се придвижат напред. Други все още се колебаят и предпочитат да изчакат. Но това е нормално. Времето е важен фактор, в тези процеси. Хората имат нужда да са сигурни, че ги водят способни, посветени и решени лидери, които ще вървят в правилната посока, без значение трудностите. Както казах, за това е нужно време.

апостол Георги: Може би сме твърде близо до събитията, за да мога да отговоря на този въпрос напълно изчерпателно и обективно. На всички ни трябва малко време, за да можем да отговорим на този въпрос със 100% сигурност и да сме обективни. Понеже църквата е тяло и семейство, и сме въвлечени с дух, душа, тяло, емоции и т.н.

Понякога трябва да се отдалечи човек от събитията, за да може да погледне назад и да ги прецени добре. Но аз вярвам, че бяха добри промени. Не всяка промяна се усеща добра на момента. Може би начинът, по който се случват едни промени може да бъде определен като добър или не толкова добър. (Няма да използвам думата лош, понеже никой няма желание да прави някого лош.)

Така че, начинът, по-който промените са дошли можеше да бъде по-добър за всички нас, но има толкова много обстоятелства, които са извън нашия контрол. Мисля, че е твърде много да ни се иска всичко винаги да се случва по възможно най-лесния, прекрасния и чудесния начин. Но промените са добри, усещат се здравословни, усещат се дълбоки, фундаментални и разкриват нови хоризонти пред нас.

prelom.bg: Какво се случва сега в ХЦ Прелом и какъв е пътят, който църквата ще поеме от тук нататък?

пастор Калоян: В момента, в "Прелом" тече процес на възстановяване и връщане към гените, ако мога така да се изразя, на това, към което Бог ни е призвал да бъдем. Ние имаме идентичност, заложена от Бог в нас, която, ако се откажем да следваме и да сме водени към нея, ще загубим силата на Святия Дух и нашата уникалност. Тази църква е родена от Бог и в това се крие нейната най-голяма уникалност. Ние никога не бива да забравяме това, понеже от там е източникът ни на сила. Паралелно с този процес отново започнахме да говорим за видението, към което Бог ни е призовал, а именно - да изградим силна и бързо растяща апостолска църква, която да влияе на национално и интернационално ниво. Вярвам, че следващта година ще е година на консолидация за "Прелом". Без видение не е възможно да се придвижим на някъде.

апостол Георги: Може би за това, което в момента се случва в църква "Прелом" е най-добре да кажат вярващите - братята и сестрите от църква "Прелом" що се отнася до ниво личен живот.
На ниво организация и на ниво общност, мисля че все още се наместваме. Наместваме се в тази промяна. И пътят, по който ще тръгнем оттук нататък, ще бъде път на поемане на отговорност. Като едно първо поколение вярващи, което трябва да поеме отговорност за второ поколение вярващи, които Бог издига. Те трябва да бъдат обгрижвани, наставлявани, насърчавани, изграждани, за да може да се разраства Божието дело. Така, че пътят оттук нататък е път на продължаване на поемане на отговорност като духовни родители, като ученици, които правят ученици, като фактор в обществото и като лично състояние и свидетелство за Христос.

prelom.bg: Какво очаквате да се случи през 2010 година?

апостол Георги: Ако трябва да погледнем на голямата картина, светът днес не е много уютно място. Истерията около глоблната икономическа криза продължава. Това не носи чувство на утеха в обществото.

Това, което очаквам да се случи, това, което ми се иска да се случи, е църквата да дойде през тази година до място на осъзнаване, че ние сме благословение един за друг и би трябвало да сме благословение един за друг. Осъзнаване, че би трябвало да можем да сформираме един кръг на доверие, в който да се чувстваме по-уютно отколкото начина, по-който се чувстваме навън.

Това ще стане само, когато вътре като тяло се придържаме към по-висок стандарт и по-вискоки ценности от това, което се случва в света около нас. Иначе каква би била разликата.

Така че, очаквам затопляне, консолидиране, чувство на единство, на грижа в Христос. Наистина Църквата да започне да бъде силно контрастна. Ярко контрастна, като естество, като климат, като отношение вътре между членовете, за да можем да бъдем притегателна сила.

Исус Христос казва в Йоан 13 глава, че ако се обичаме един друг, тогава светът ще повярва, че Той е, който е. Моето пожелание, молитва и насърчение към всички братя и сестри от църква "Прелом" е да се придържаме към Него и да се държим един за друг, понеже ние сме снабдяването на Господа един за друг, с грижа, с насърчение и подкрепа.

пастор Калоян: Очаквам да видя една нова църква, с ново лице, ходеща в призива на Бог. Очаквам правилната структура да започне да действа и всеки да заеме своето място, според призива, и дара си. Очаквам да видя една вдъхновена и мотивирана църква, която ясно разбира съдбата си от Бог, и е решена да ходи в нея. Очаквам до края на 2010 г. да сме приготвени за Божествения растеж, понеже такъв идва, повярвайте ми.

източник: www.prelom.bg

Георги Бакалов

Георги Бакалов

"Посветен съм на реформацията на църквата и трансформацията в обществото чрез християнската вяра, етика, принципи и ценности.


Материалите тук изразяват личното ми мнение, не непременно това на различните организации, в които участвам, представлявам или са изброени по-горе като препоръчани линкове.
Други сайтове:

Личен сайт на английски:
www.georgebakalov.com
Личен блог на английски:
www.georgebakalov.net
The Middle bEast на български:
www.themiddlebeast.posterous.com
Служение в България
www.apostolos.bg

СВЪРЗАНИ САЙТОВЕ
TwitterFacebookYoutube
АБОНИРАЙ СЕ ТУК:
Георги Бакалов