ОТ ПОКРИВА

Оригинала на този текст ще е на английски, тъй като пиша много по-бързо, а така мога да ползвам и програмите за диктуване, които имам и ползвам по принцип за по-дълги текстове...

Не знам как точно ще се получи с превода на български, вероятно ще има и такъв.

Но тези от вас, които разбирате английски, можете да започнете да четете това, което качвам в блога ми на английски тук:

http://blog.georgebakalov.net/20-years-of-breakthroughs

Можете да следите всички неща, които ще качвам занапред на адрес: http://blog.georgebakalov.net/tag/20years

Решил съм да пиша за нещата така както са си били. През годините съм пестил много в опита си да щадя църквата от многото абсурдни и неприемливи уродливости на църковния свят, с които съм се сблъсквал като "професионален" проповедник.

Това е понеже съм искал преди всичко да успея в мисията, която съм усещал от Бог, а именно - да се съхрани църквата, да не се впускаме в препирни с този или онзи и т.н. Понякога дори може би съм щадил твърде много.

Това не е било с цел изкуствено да се представят нещата, че са по-добре от това, което е. Просто не мисля, че всичко е така както изглежда на момента, предпочитам да дам време на нещата, преди да реша, че са така или иначе и вярвам, че всеки трябва да е част от делото, в което се е посветил поради собственото си убеждение, а понеже сляпо следва мен или друг.

Освен това, за повечето хора, които приемат Исус, църквата е първото нещо, което те отъждествяват с Него. Очакванията им а са големи. В незрялоста си, много хора отпадат понеже стават свидетели на мелодрамите на църковните общества. Колко по-добре е хора да НЕ бъдат обременени с вътрешните драми и несъвършенства на църквата, с политиките на деня и т.н., тогава когато истинските битки на живота са за съвсем други неща! Поне така аз мисля.

Споделеното за други лица и организации не е с цел да ги представи тях зле, а мен добре. Просто смятам, че за мен е дошло време сега, на полувремето на нашият живот и служение (а всъщност кой знае колко му остава на земята), да говоря за нещата така както си ги спомням, както съм ги усетил и както ги интерпретирам днес, през призмата на зрялоста, която съм натрупал през годините. Не питая лоши чувства към никой от многото хора и организации, с които съм взаимодействал през годините в търсене на неколцината истинни и на тези, с които Бог желае да ме свърже.

За щастие днес съм заобграден с добри и истински приятели и служители, които няма да се посвенят да ме конфронтират тогава когато е нужно, но ще го направят желаейки ми успеха. За жалост през годините се срещнах и с хора, които интерпретираха моята толерантност в нашите лични отношения като разрешително да се вживяват в ролята на мои духовни авторитети, пророци и критици едва ли не пратени от Бога. Понякога са били прави в това, за което са ме обвинявали и винаги съм гледал да се намеря зрънцето истина ВЪПРЕКИ отношението, което са имали. Не е било лесно, но преди много години чух някой да казва, че този, който желае да е посветен на истината, ще развие способноста да я чуе дори от враговете си. Мисля, че поне съм опитвал през годините.

Много по-добре е да си зрял, да имаш взаимоотношения със зрели мъже и жени на Бог, които също са посветени на истината преди всичко, за да имаш това специално място на приемане, приятелство и въпреки това сигурност, че отсреща нямаш човек, който вижда, че залиташ, но не ти го казва. За моя радост, аз имам такива взамоотношения и то вече за повече от 10 години!

Като ап. Павел, всеки един би трябвало да може да каже в даден момент - аз вече съм зрял в Христос! (1 Кор. 13:11 Когато бях дете, като дете говорех, като дете мислех, като дете отсъждах. Но когато станах мъж, прекратих детското.)

И ако сме зрели, тогава би трябвало да можем да говорим за миналото такова каквото е било с цел да стане ясно колко несъвършени сме ние и колко само Бог е този, който заслужава похвалата за всичко добро, което сме видяли и ще видим.