ОТ ПОКРИВА

През 1996 година държавата продължаваше да ни тормози. От полицията идваха по сигнали на граждани на нашите църковни събирания, за да ни разпръснат. Тайните служби пък подслушваха телефона ми без да се прикриват с цел да демонстрират, че са в контрол. Следяха ме с коли из града, също демонстративно. Големият натиск беше да подпиша някакъв документ за сътрудничество с тях. Това разбира се никога не стана. От около 1000 души през 1994та година, бяхме останали около 150 души, плюс разбира се нашите си деца. След две години тормоз, църквата продължаваше да стои. Дори вътрешното разцепление и напускането на Иван Хазърбасанов и една малка група с него, не успя да разруши църквата, по онова време вече неформално наричаща се Прелом.

От една страна, църквата ни, която вече беше минала през различни форми на гонение, беше доказала за повече от 2 години, че може да отстоява своята позиция, без да се огъне. Това беше ключово важно, както за мен, така и за цялото ни църковно тяло. Тогава не го разбирахме, но това беше своего рода “кръщение” в духа на дисидентство, понеже от юни 1994 година ние съществувахме против волята на държавата и въпреки това успяхме да устоим.

Read the rest of this post »

Моите спомени за Еленков и ОБЦ - Част 1

През последните няколко седмици пред очите ни се разкри една гротескна картина: български пастор разказва всякакви невероятни истории на нищо неподозираща американска аудитория с цел събирането на средства. За кратко време десетки хиляди хора можаха да видят клиповете, които бяха преведени на български за първи път и публикувани в социалната мрежа Фейсбук.

Разказите на Еленков варират от нелогични до невероятни. Но преди всичко те са неморални. Не само защото са скалъпени с цел да изкарат пастор Еленов мъченик и герой за Бога, а преди всичко, понеже се употребява Името на Бог във всяка една от тях. Пастор Еленков сериозно да се замисли за последствията от това лично за него, а и за всички други хора, които по някакъв начин са му гласували доверие като техен представител!

С тези постинги искам да разясня естеството на бившите ми контакти с него и неговата организация Обединени Божии Църкви. Наложи се да направя това, за да спрат шантажите от страна на Анатоли Еленков, син на Васил Еленков, както и спекулациите от страна на мои недоброжелатели.

За мен е важно да документирам фактите. Ще се опитам да се пресъздам определни моменти с възможно най-много обективност, дори и да осъзнавам, че някои от споменатите персони няма да изпитват много позитивни чувства към мен в следствие на това. Което пък няма да е нищо ново така или иначе.

СПАСЕНИ ВЪПРЕКИ ЦЪРКВАТА

През месец август 1989та година мой познат ме заведе на събиране на вярващи в един от крайните квартали на София, днес мисля кв. Обеля. Там, в малко помещение, което беше с размерите на гараж, се събираха вярващи. Пастора беше Васил Еленков. На тези служби попаднах с група приятели, с които по онова време бяхме втора година войници. Веднъж дори посетихме дома на пастор Еленков, където той събираше хора и беше преди всичко известен като “брат Васил”. Аз и моите приятели имахме основни въпроси за вярата. Някои от тях бяха заядливи, но аз лично за себе си исках просто да науча колкото повече неща е възможно за Бог и Библията. Не мога да кажа, че Васил Еленков по някакъв начин допринесе за това. Човекът, който оказа най-голямо влияние и в когото видях Исус беше един от братята в църквата - пастор Иван Мариянович. В неговите очи можех да видя нещо различно. Той отделяше време за мен и приятелите ми, отговаряше на въпросите ни и изучаваше с нас Словото. Ако не беше неговото топло отношение и искрена любов към мен и другите от групата (а някои от тях бяха определно трудни случаи!), не съм сигурен, дали щях да остана в тази “църква”.

Read the rest of this post »

КАТЕГОРИИ

Моите спомени за Еленков и ОБЦ - Част 2

Моите спомени за Еленков и ОБЦ - Част 1

Георги Бакалов

СВЪРЗАНИ САЙТОВЕ

АБОНИРАЙ СЕ ТУК: